СИРИЗА - Бавна смърт или втори шанс

СИРИЗА е в реанимация, а прогнозите за лявата опозиция не са добри. Дали тя ще умре бавно, или ще се възстанови и ще получи втори шанс? Има ли лекарство и ако да, дали то ще подейства на този конкретен пациент при тези конкретни обстоятелства?


Първият удар дойде от избирателите, които бяха недоволни от начина, по който тя управлява; раната само се увеличи поради неспособността ѝ да служи като ефективна опозиция и стана тежка с неясното ѝ предизборно послание.

Нейният спад от 15 пункта от 35% през 2015 г. до 20% миналата неделя е огромен, макар и да не е нечуван в гръцката политика. Другите две големи и исторически партии бяха наказани по подобен начин през последните години: ПАСОК, която се срина от 44% през 2009 г. до под 5% през 2015 г., и „Нова демокрация“, чиято подкрепа спадна от 45% през 2004 г. при Костас Караманлис до 18% през 2012 г. при Антонис Самарас.

Сривът и на трите партии беше ускорен от икономическата криза и мерките за икономии, които тя доведе, като ПАСОК понесе най-големия удар.

НД показа устойчивост. Изправена пред катастрофа, тя задейства всичките си рефлекси, промени тактиката, събра подкрепа и върна ключови фигури, които укрепиха партията както практически, така и символично. До 2019 г. тя се възстанови напълно и се върна към "нормалните" си нива на подкрепа от около 40 %.

Падането на ПАСОК беше различно. От 2010 г. и до изборите през септември 2015 г. СИРИЗА - използвайки наратив, който напълно се разминаваше с реалността - привлече и подведе много избиратели на ПАСОК, превърна разочарованието им във възмущение и тръгна след бившата им партия. Сега тя си плаща за тази хитрост.

За разлика от НД, която последователно остана единствения представител в дясноцентристкото пространство, апелиращ към целия спектър от популистката десница до либералния център, СИРИЗА и ПАСОК преследват повече или по-малко едни и същи избиратели и са поели курс към сблъсък.

Въпросът за двете т.нар. прогресивни партии - а оттам и за страната - е коя от тях ще отправи модерно и реалистично послание, което да убеди избирателите, че е готова да строи, а не да руши.

При сегашните обстоятелства, когато балансът е нарушен от упадъка на СИРИЗА и възхода на ПАСОК, възстановяването на първата изглежда малко вероятно. Изглежда, че нито значителната харизма на Алексис Ципрас, нито използването на по-сериозни и способни кадри, които се харесват на по-широки слоеве от обществото, ще бъдат достатъчни, за да спрат кръвотечението, да обърнат прогнозата и да убедят избирателите, че СИРИЗА заслужава втори шанс - не да управлява, а да бъде по-ефективна опозиция. /БГНЕС

---------

Анализ на Том Елис за „Катимерини“