САЩ ще използват връзките си с Грузия за стратегията в Черно море

Американските политици активно обсъждат стратегия за Черно море, което отразява значението му за американските интереси в региона.

Агресията на Русия срещу Украйна и участието на САЩ, Европа, Иран и Северна Корея създадоха нови геополитически реалности в района на Черно море.

Макар че широк кръг от политически, морски, икономически и енергийни въпроси, свързани със сигурността, увеличиха нуждата от яснота в подхода на САЩ, едно конкретно скорошно развитие е спешно и се нуждае от отговори.

Черноморският флот на Русия е подложен на удари от страна на Украйна. Общо 15 военни кораба бяха потопени, а 12 повредени през последните две години, като за последно на 31 януари беше потопен ракетния корвет „Ивановец“.

Това принуди Русия да потърси пристанища по-далеч на изток, като Новоросийск и Туапсе. Но и там няма безопасност от украинските въздушни и морски дронове, както показва ударът по петролната рафинерия на последното пристанище на 28 януари.

Осъзнавайки риска, Русия планира да възобнови работата на малък военен обект от съветската епоха в Очамчире в Абхазия, грузински регион, незаконно окупиран от Русия. Понастоящем Очамчире е база за патрулни катери на руската ФСБ и не може да приюти големи военни кораби.

Решението има значителни последици за Грузия и нейните черноморско-каспийски съседи, като застрашава жизнеспособността на важни търговски маршрути.

Черноморските пристанища на Грузия се намират в непосредствена близост до Очамчире и вече служат като свързващи звена между Европа и по-широките райони на Централна Азия, която включва редица държави, простиращи се от Южен Кавказ до западния китайски регион Синдзян.

Очамчире се намира и съвсем близо до потенциалната входна точка на планирания подводен енергиен кабел, свързващ южнокавказките източници на зелена енергия с държавите от Европейския съюз (ЕС) - Румъния и Унгария.

Тази стратегическа роля на Източното Черноморие често липсва в политическите документи на ЕС и САЩ.

Крайбрежните държави, които не са членки на ЕС, не са включени в инициативата „Три морета“ (3SI), например. В същото време черноморските пристанища на Грузия и така нареченият „Среден коридор“, свързващ Южен Кавказ с Централна Азия, осигуряват на Европа достъп до огромни ресурси от енергия, метали, въглища, памук и други стоки, както и до растящи пазари в един развиващ се регион.

Последната роля е особено важна; за държавите от Централна и Източна Европа, които от десетилетия са зависими от руските ресурси и свързаната с Русия инфраструктура, Южен Кавказ и Централна Азия могат да служат като основна потенциална алтернатива. Това значение може само да нарасне със следвоенното развитие и възстановяване на Украйна, което ще последва настоящата война.

Средният коридор, който минава между черноморските пристанища на Казахстан и Грузия и средиземноморските пристанища на Турция, позволява на държавите от Централна Азия да заобиколят геополитически нестабилния руски маршрут.

Някои от претенциите за този маршрут са преувеличени. Малко вероятно е той да се превърне в основен коридор, свързващ Китай и Европа. Има значителни географски, политически, икономически и управленски проблеми, свързани с него, което означава, че той няма да може да съответства на морските или други сухопътни транспортни възможности между Китай и ЕС.

В същото време Средният коридор е изключително важен за страните от Централна Азия и Южен Кавказ.

Според многобройни проучвания (вж. проучване на Световната банка, ЕБВР) потенциалът за пренос на стоки на Средния коридор между Европа и Азия през Каспийско море ще продължи да нараства и ще играе все по-важна роля между растящите икономики на Централна Азия/Южен Кавказ и пазарите на ЕС и Средиземноморието. Това ще изисква комбинация от мерки за инвестиции и ефективност и по-активна вътрешнорегионална координация.

Единственият подходящ излаз за този маршрут е Грузия; останалите страни нямат излаз на море и трябва да преминават през съседни държави, за да достигнат до открито море и пазари.

Но липсата на твърди гаранции за сигурност от страна на НАТО или други военни съюзници също прави Грузия и нейните черноморски пристанища уязвими.

Готовността на Русия да използва военна сила и атаки в сивата зона на Черно море увеличава политическия риск. Един от начините за намаляване на този риск е да се ангажират възможно най-много държави в търговията и транзита през Грузия. След като грузинските пристанища са важни за други страни, като Турция, Китай, Индия и държавите от Персийския залив, натискът за мир може да балансира потенциалните заплахи.

Грузия също така трябва да развие способности за морска отбрана с безпилотни летателни апарати и системи за противовъздушна отбрана и да възстанови системите за гражданска отбрана и военния резерв, за да създаде поне основно ниво на възпиране на руската агресия.

Черноморската стратегия на САЩ следва да включва подкрепа за свободното движение на стоки и минерални ресурси между Централна и Източна Европа и Централна Азия.

Но най-важното е, че тя трябва да включва път към развитието на черноморската система за сигурност за всички крайбрежни държави, включително Грузия, независимо от изхода на войната в Украйна. Това е жизненоважен американски стратегически интерес, чиито последици надхвърлят Черноморския регион. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Д-р Мамука Церетели е старши научен сътрудник в Американския съвет за външна политика/Института за Централна Азия и Кавказ. Анализът е публикуван в CEPA.