Съдбата на съветските паметници в Европа

През последните години много съветски паметници, на които преди това са полагани цветя и венци, бяха заличени. Този процес е най-ясно изразен в някои страни от Източна Европа и балтийските държави, се казва в материал подготвен от БГНЕС.

В постсъветските страни от Източна Европа почти на всяка крачка се срещат не само грандиозни монументи, но и серийно произведени статуи или бюстове на държавни и партийни лидери, писатели и художници. Подобни паметници са нещо повече от обикновена пропаганда, според някои те са начин не само за възпоменание, но и индоктринация на местното население.

В продължение на десетилетия ръководството на Съветския съюз гледа на изграждането на паметници като на начин за образование и израз на почит към загиналите, но част от паметниците заемат най-централните места в източноевропейските столици, срещу което обществото недоволства.

Статуи и мемориали, построени в прослава и чест на Съветския съюз и Червената армия, бяха съборени в редица държави на фона на възмущение от руското нахлуване в Украйна на 22 февруари 2022 г., а този процес изглежда няма да приключи скоро.

На 2 август българското правителство промени статута на мемориалния комплекс „Паметник на съветската армия“ от имот публична държавна собственост в имот частна държавна собственост. Това беше поредната стъпка към премахването на паметника, предизвикващ противоречия в обществото от десетилетия, наричан често МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, от руски на български моча означава урина – бел. ред.).

Какво обаче е отношението на други източноевропейски държави към паметниците от времената на СССР?

Украйна

Киев се зае с премахването на монументи от Втората световна война много по-късно от Полша, но не по-малко ревностно.

Редица паметници в Украйна бяха демонтирани или направо разрушени след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Някои от тях бяха променени, така че да отразяват почитта към украинските войници, участвали в конфликта срещу сепаратистите в Донбас.

Особено след ескалацията на войната през февруари 2022 г., военните мемориали в Украйна са обект на ожесточени спорове отново и отново. Те са хванати в кръстосания огън, тъй като в много случаи са построени на места със стратегическо значение, които са били обект на тежки боеве по време на нацисткото нашествие през Втората Световна война и днес отново се намират в изключително важни градове и села, част от военните планове.

Киев отдавна демонтира паметника на приятелството между Украйна и Русия от съветската епоха.

Още по-важно обаче е, че и двете страни виждат продължаващия конфликт като възстановка на Втората световна война – според руската пропаганда това е повторна война срещу предполагаеми нацисти, докато за Украйна това е патриотична война срещу чужда агресия, окупация и геноцид, което придава на паметниците огромно символично значение.

На 1 август тази година работници свалиха сърп и чук от гигантска скулптурна фигура, която бди над украинската столица, като част от кампанията за премахване на съветски символи, която се разрасна след нахлуването на Русия в Украйна миналата година.

62-метровата стоманена фигура на жена, която държи щит с меч, сърп и чук, е открита през 1981 г. като мемориал на съветската победа във Втората световна война. Издигната на върха на сградата на военния музей, тя е известна на украински език като „Баткившчина Мати“, буквално "Майка на Отечеството".

Министерството на културата на Украйна подкрепи план за поставяне на нов щит на фигурата с тризъбеца на страната, съобщиха местните издания.

Полша

През 2017 г. Полша прие закон, забраняващ паметници, които "символизират или пропагандират" тоталитарни режими. Законът не важи за монументи, които са „художествени произведения или са издигнати върху останките на загинали войници“.

Полша спокойно може да се нарече рекордьор по брой разрушени паметници на съветската армия. От 561 паметници на воини извън военните гробища, сега са останали само около сто, но те намаляват бързо.

По време на Втората световна война Червената армия прогонва германските сили от Полша, но последвалият комунистически режим, наложен в страната, се разглежда от повечето поляци като не по-малко мрачен период в тяхната история, преди да възвърнат своята независимост през 1989 г.

Поляците обръщат внимание на факта, че през 1939 г. именно Нацистка Германия и СССР си поделят територията на Полша. Впоследствие Москва убива близо 22 хил. поляци, най-вече офицери, в Катин.

Всичко това кара полския народ да се запита: Трябва ли една окупационна армия, изгонила друга окупационна армия да бъде почитана в Полша?

Докато президентът на Института за национална памет на Полша присъства на разрушаването на паметник в Хжовице преди няколко години, той заявява пред Би Би Си „Няма място за паметници и символи, отбелязани с червената звезда публично в свободна, независима и демократична Полша, нито в свободна Европа."

Унгария

„Ботушите на Сталин“ - знак на почит към огромната статуя на печално известния съветски диктатор, която някога се е издигала в центъра на Будапеща и която е съборена в гнева на унгарците по време на въстанието през 1956 г., три години след смъртта на диктатора – е наследство от комунистическия режим, който владее страната в продължение на десетилетия. Разположени пред бивша спортна арена в предградие на Будапеща, „ботушите“ са позиционирани на странно място, но всъщност това е входът към една от най-любопитните туристически атракции в света. Първият тематичен музей в Централна Европа, който „напомня на хората за една диктатура и нейното падане", паркът "Мементо" е гробище за комунистически статуи, свалени по време на прехода на страната към демокрация.

В този своеобразен музей на гигантски паметници, войници от Червената армия стоят редом с бюстове на Ленин, а героични релефи на унгарски работници се намират до статуи на комунистически лидери. Във време, когато много страни по света се борят с целта и значението на статуите, този обект в Будапеща предлага потенциален модел за обсъждане на историческите паметници, а не просто за тяхното премахване.

Балтийските държави

Литва, Латвия и Естония проведоха кампания за премахване на съветските паметници въпреки че немалко етнически руснаци са граждани на трите балтийски държави.

Паметникът на освободителите на Съветска Латвия и Рига от германските завоеватели, неофициално известен като Паметник на победата, е мемориален комплекс в Парка на победата, Пардаугава, Рига, Латвия, издигнат през 1985 г. в памет на войниците от Червената армия, отвоювали Рига и останалата част от Латвия в края на Втората световна война (1944-1945 г.).

Комплексът се състои от 79-метров обелиск, държащ се на пет колони, увенчани с петолъчка, и две скулптури - Родина-майка (Dzimtene-māte, Родина-мать) и трима войници.

Паметникът е обект на дългогодишни спорове в съвременното латвийско общество, свързани с историческата памет за Втората световна война и наследството на съветското управление. Много етнически латвийци го смятат не за символ на освобождението, а по-скоро за начало на съветската окупация. Обелискът на паметника понякога е наричан на латвийски език "пръстът на Москва" или „okupeklis“ („Паметник на окупацията“ – бел. ред.)

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. е взето решение паметникът да бъде окончателно премахнат. Това събитие е само част от поредицата кампании срещу монументи, които биват възприемани като символ на господството на Кремъл в Прибалтика.

През август 2022 г. министър-председателят на Естония Кая Калас обяви, че в допълнение към паметника на танка Т-34 в Нарва ще бъдат преместени още шест съветски паметника. Според тогавашните съобщения в местните медии това са мемориални плочи на Петровския площад, обелиск на войниците от Червената армия, паметник на Героя на Съветския съюз Игор Графов, два паметника, свързани с Втората световна война в Нарва-Йоенсуу, и паметник на съветския десант в Мерикула.

В изявление на правителството се посочваше, че военните паметници на Съветския съюз "вече не са въпрос на местна основа".

"Като се има предвид скоростта на нарастване на напрежението и объркването около паметниците в Нарва, трябва да действаме бързо, за да осигурим обществения ред и вътрешната сигурност", заяви по това време Калас. "Ето защо правителството прие решението за премахване на военните паметници на бившия чуждестранен режим там, за да не им позволи да мобилизират повече враждебност в обществото и да отворят стари рани."

Литва също продължава методично да премахва паметници на съветски войници. Още през 2018 г. е премахнат паметник край село Мирославас, който е бил монтиран през 1985 г. на мястото на едно от първите сражения от т.нар. „Велика отечествена война“, пише „mk.ru“.

Неотдавна в Каунас беше демонтиран паметник, изобразяващ съветски войник, на военното гробище в Аукстеджи Шанчи. А на 25 април миналата година в литовските градове Кедайняй и Шета местните власти решиха да демонтират още два паметника.

Чехия и Словакия

Властите на Прага стигнаха най-далеч от всички, проявявайки особена изобртателност. Паметникът на маршал Конев, под чието командване войските на 1-ви Украински фронт освобождават Прага на 9 май 1945 г., е премахнат през април 2020 г. Скулптурата на маршала с букет люляк в ръце е поставена на площад "Интербригада" на 9 май 1980 г.

През май т.г. ръководството на район Прага 3 решава да преименува улицата, кръстена на маршал Иван Конев през 1946 г., а кметството на чешката столица лишава съветския военачалник от статута на почетен гражданин на града.

В началото на март 2022 г. в град Свидник в Източна Словакия протестиращи атакуваха статуя, издигната в памет на войниците от Съветската армия. Плочите бяха залети със синя и жълта боя, а фигурата на съветския войник зацапана с червена боя. Подобни случаи с протести под формата на артистичност, се провеждат от години в столиците на България, Полша, Украйна, Балтийските държави, Чехия, Словения, Унгария и други.

Подобни акции срещу паметници в Германия, особено в столицата Берлин, не са възприемани толкова радушно. Често недоволната част от обществото провежда протести в подкрепа на съветските монументи.

По своята същност военните паметници са политическо изражение, дори само защото символизират мощта на Червената армия, която в много случаи не е възприемана като освободител.

Вследствие на това тези монументи винаги са потенциално конфликтни, тъй като интерпретацията им е особено податлива на исторически промени и преоценки. Това важи с особена сила за съветските военни мемориали, тъй като те не само са издигнати на територията на самия Съветски съюз в отдалечени военни гробища, но и умишлено са поставени на централни места в почти всяка страна, доминирана от СССР – империя, която вече не съществува. /БГНЕС