Русия превръща Катар в газова суперсила

Откакто Катар започна да изнася втечнен природен газ (ВПГ) преди повече от две десетилетия, той играе изключителна роля на световните пазари на суровини.

Сега, след нахлуването на Русия в Украйна и поредица от сделки за разработване на ново газово находище, влиянието на държавата от Персийския залив върху международните енергийни потоци ще се увеличи още повече.

През последните седмици QatarEnergy, държавният производител на газ, обяви споразумения за съвместно предприятие с пет от най-големите международни петролни компании в света за разработване на огромен проект на стойност 29 млрд. долара, известен като „Северно поле изток“.

Проектът има за цел да увеличи годишния капацитет за износ на Катар от 77 млн. тона на 110 млн. тона до 2026 г., като по този начин ще помогне на Катар да изпревари Австралия като вторият най-голям производител на това ВПГ след САЩ.

Сделките с британската „Шел“, американските „ЕксонМобил“ и „КонокоФилипс“, френската „ТоталЕнерджис“ и италианската ЕНИ са подготвяни с години и не са резултат от бързането за намирането на алтернативни енергийни доставки след избухването на войната в Украйна.

Въпреки това фактът, че големите западни енергийни компании бяха толкова склонни да се включат в проекта, е доказателство за нарастващото значение на Катар като газова суперсила. „Навлизането в Катар е важен етап за нас“, заяви главният изпълнителен директор на ЕНИ Клаудио Дескалци пред „Файненшъл таймс“.

През 1971 г. Катар откри Северното находище, едно от най-големите газови находища в света, което споделя с Иран, в Персийския залив североизточно от полуострова. През 1996 г. Катар достави първия си товар втечнен природен газ на Япония.

До 2010 г. Катар е най-големият доставчик на втечнен природен газ в света, като през тази година произвежда 55 млн. тона, според Wood Mackenzie.

След като в продължение на десетилетие се бореше за първото място с Австралия и САЩ, сътресенията, предизвикани от войната в Русия, помагат на Катар да затвърди значението си, заяви Карол Нахле, главен изпълнителен директор на консултантската фирма Crystol Energy.

„Скокът в търсенето на неруски газ създава нов пейзаж“, каза тя. „Катар загуби първокласния си имидж след шистовата революция в САЩ, но сега има възможност да се върне на международната сцена, както като важен играч на газовите пазари, така и като може да печели политически точки чрез подобряване на отношенията със Запада“.

Вторият етап, наречен „Северно поле юг“, би могъл да увеличи допълнително капацитета за износ до 126 млн. тона годишно до 2027 г.

Катар, страна с население от едва 3 млн. души, отдавна се стреми да поддържа разнообразни двустранни отношения като средство за защита срещу основните сили в региона - Саудитска Арабия, с която има обща сухоземна граница, и Иран.

Катар е управляван от фамилията Ал Тани от XIX в., в емирството е разположена американска база от началото на 2000 г., включително регионалният военен щаб. През май американският президент Джо Байдън нарече Катар основен съюзник, който не е член на НАТО.

След като през 90-те години на миналия век взе големи заеми за разработването на първия проект „Северно поле“, Катар вложи газовите си богатства в своя суверенен фонд - Qatar Investment Authority, който повиши международния престиж на страната чрез значими инвестиции като сделката от 2011 г. за закупуване на френския футболен клуб „Пари Сен Жермен“.

Приходите от газ ще помогнат за финансирането на разходите за провеждането на Световното първенство по футбол през ноември 2022 г. - за първи път водещият международен турнир по футбол ще се проведе в Близкия изток.

Според Франк Харис, експерт по втечнен природен газ в Wood Mackenzie, в миналото Катар е продавал по-голямата част от своя втечнен природен газ на азиатски компании за комунални услуги с дългосрочни договори и е изградил „изключителна репутация“ на надежден доставчик.

Това може да помогне за разсейване на опасенията в някои европейски столици, които се подготвят да прехвърлят енергийната си зависимост от една петролна държава – Русия, към друга.

Въпреки че около две трети от износа на Катар по дългосрочни договори е за азиатски купувачи, според консултантската компания Energy Aspects, държавата от Персийския залив желае разпределението на доставките за проекта „Северно поле изток“ да бъде по-балансирано, като приблизително половината от тях се насочват към Европа.

„В момента се води дългосрочна битка между Катар и САЩ за надмощие“, каза Харис.

Лео Кабуш, анализатор в Energy Aspects, заяви, че географското положение на Катар го прави по-подходящ от САЩ за доставки за Европа и Азия.

На фона на търсенето на алтернативи на руския газ, през май Германия заяви, че е подписала предварително енергийно споразумение с държавата от Персийския залив, което ще бъде "отваряне на вратата" за най-голямата икономика в Европа, въпреки че дискусиите между QatarEnergy и германските компании продължават. Дни по-късно QIA обеща да инвестира 10 млрд. паунда в Обединеното кралство в знак на засилване на връзките между Доха и Лондон.

Едно от предизвикателствата пред европейските купувачи е, че Катар традиционно предпочита дългосрочни договори, които предвиждат фиксирана дестинация на доставка, а не гъвкавите договори, предлагани от американските производители, които позволяват на купувача да доставя горивото навсякъде и които обикновено са предпочитани в Европа.

Смята се също така, че европейските купувачи не са склонни да подписват 25-годишни договори поради несигурността относно бъдещата роля на газа в един свят, който, както се надяват повечето лидери, ще се превърне в декарбонизиращ се.

Решаваща роля на „Ексон“, „Тотал“, ЕНИ и другите международни партньори ще бъде да съдействат за реализацията на допълнителните обеми. Катар изчака поне три години, за да подпише споразумение за партньорство, и предостави само 25 % от проекта на петте съвместни компании.

„Северно поле изток“ демонстрира, че е полезно да имаш партньори, но Катар има много ясен контрол“, каза Харис и добави, че също така „прави много“ за намаляване на емисиите на парникови газове.

QatarEnergy има за цел да намали въглеродния интензитет на своите съоръжения за втечнен природен газ с 35 % до 2035 г. чрез технология за улавяне на въглерод, за да осигури пазар за своя газ, дори ако клиентите му намалят емисиите си до нула в периода до 2050 г.

„Както виждаме в момента, особено в Европа, енергийният преход ще отнеме време и втечненият природен газ ще бъде мостово гориво“, каза Кабуш. „В този смисъл компаниите и вносителите, независимо дали в Европа или в Азия, имат важна нужда от редовни и надеждни доставки“, добави той. /БГНЕС

-----------

Том Уилсън и Симеон Кер, „Файннешъл таймс“.