„Роден на Великден“ на Бойка Асиова беше представен на Алеята на книгата

„Роден на Великден“ е осмата книга на известната Бойка Асиова, журналист, документалист и писател, излязла с марката на издателство „Жанет 45“. Божана Апостолова, собственик на „Жанет 45“ заяви: „Не сме издавали по-хубава книга от тази“.

„Първите прочели за книгата ми писаха, че заглавието на новия ми роман е много интригуващо и вълнуващо. Така е отвръщах с усмивка, защото то легна на историята“, сподели пред БГНЕС авторката. Романът е посветен на живота на сираци от Илинденското въстание през 1903 г. Тяхната история е разказана през съдбата на едно от тях. Тези деца ще се запомнят като възпитаниците на Пиърс О'Махони. Махони е прочут ирландски филантроп и благородник, който идва в България в края на 1903 г., току-що е потушено въстанието. Той е защитник на справедливата кауза на българите още от времето на Априлското въстание през 1876 г., когато помага на великия Уилям Гладстоун, за да може светът да научи за зверствата на османските турци. 25 години след като България е извоювала своята свобода, но твърде осакатена от клаузите на Берлинския договор, в Македония и Одринска Тракия избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е отразено от перото на големия британски журналист Джеймс Баучър, кореспондент за Балканите на влиятелния вестник „Таймс“.

„В своите дописки Джеймс Баучър персонално се обръща към своите читатели: няма ли да се намери някой да похарчи малко собствени пари за тия клетници. Ирландският благородник Пиърс О'Махони е провокиран от този призив. В края на 1903 г. той пристига в София и създава сиропиталище. За тази цел първо учредява комитет от съмишленици, влиятелни личности, ангажирани със съдбата на Македония. Благородният ирландец обещава пред този комитет, че няма да сменява религията, нито езикът на своите питомци. Държал е те да имат свидетелства за раждане или някакви други документи за самоличност. Доколкото в ситуация на революция е било възможно“, разказва Асиова. В сиропиталището в София намират подслон 30 деца, като задължителното условие е те да са кръгли сираци. Само за едно от тях е направил компромис. Не е могъл да устои на горещата молба на умиращата му майка. „От тези 30 деца, които са от Македония и Одринска Тракия, 7 са от община Разлог – 6 от село Бачево и едно от село Баня. Това е една четвърт от общия брой. Някак си лично ме заинтригува. През зимата та на 1904 г. те са били проверени за степента на познанията им от учители, възпитатели, за да бъдат правилно разпределени в най-подходящия за всяко дете клас. Растат при прекрасни условия. Махони купува къща на пл. „Македония“. На първия етаж са занималните на децата, на втория спалните, а на третия са живеели и посрещали гости семейство Алис и Пиърс О`Махони. Учат в различни столични училища. Завършват средно образование, много от тях и висше образование с различни специалности. Стават уважавани граждани, със светско възпитание. И след като напускат сиропиталището поддържат връзка помежду си. Те винаги си спомнят с топлина за Татко Махони, помежду си се обръщали с „побащиме“, разказва Асиова. Моят герой е лекар офталмолог, който завършва медицински колеж в Ирландия. Животът му протича изцяло в чужбина. В Англия, Ирландия, Кипър, Етиопия, Кения. Опитва в Австралия и Индия. В България се завръща след повече от 50 години. Той е човек с големи възможности, пътува много по света, забогатява. Превръща се в уважаван лекар в Африка, където лекува и племенни вождове. За благодарност бива обожествяван от пациентите си, сподели авторката. Нейният герой и самият основен прототип се завръща в родното си място през 1969 г. „По онова време моят баща е кмет на Разлог. Посрещат го като свой човек и се опитват да го кандърдисат да остане в града. Като поглежда по баирите на Предел, където домакините са го завели на обяд, очертава с ръка хоризонта и казва: Ако ми дадете тук да си построя къща, ще се върна. И наистина на извънредно заседание Изпълкомът на Градския народен съвет решава да му даде парцел от горския фонд, където наистина си построява вила“, разкри Бойка Асиова. Там той написва и спомени за своя интересен живот. „Това, което прави романът много актуален е съдбата на бежанците. Това е един от големите проблеми на съвременния свят. Какви потоци днес напускат родните си места, за да намерят спасение другаде. Но това другаде се превръща в проблем на местните хора. Не всички държави могат да се справят. Канцлерът Ангела Меркел през какви конфликти премина със своя народ. Как се приобщават толкова много хора от чужда религия, чужд език и култура. Затова смятам, че романът е актуален. У нас историята тръгва от едни чисти хора – от основателите на ВМРО, от войводите Гоце Делчев и всичките светли имена на Илинден, заложили живота си за освобождение на Македония и Одринска Тракия от турско. Жертвали са живота си, не стола или работата си. Сега казват хората търпят, защото ги е страх. Е, не толкова страшно. Не е толкова страшно да протестират, тогава е било страшно“, каза Асиова. На четвърт корица на „Роден на Великден“ издателство Жанет 45 отпечатва думи за книгата на Веселина Седларска: „Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои.“

И наистина произведенията на Асиова – романи, разкази, документално-публицистични филми – са тясно свързани с македонския край и неговите освободителни борби. „Родното ми поднебие – Разлога, котловината има много историческа памет. Живият разказ на моите предци е първото, което е обърнало интереса ми към тази тема. Има много човеци, много съдби, много героизъм, много чистота – няма как да не ги помниш. До нас живееше баба Магдалина Юрукова, на която по време на Илинденското въстание /1903 г./ са убити двама сина, двама братя и двама първи братовчеди на едно и също място в един и същи момент. Турски аскер отсича главите им. Тя ги събира във футата, за да ги събере с пръснатите по полето тела и да ги погребе по християнски. Познавах баба Магдалина, защото живееше зад нашата къща в задната махала, тя беше връстница на моята баба, няма как да не запомниш това“, споделя Бойка. За нея Илинденското въстание е интересно като порив и трагедия, като велика саможертва за род и родина. „Винаги съм се интересувала от него, много съм ходила в Македония. Много ми е интересно, много ми е мило, много ми е свое, много ми е познато. Тази история няма край“, казва тя и с нотка на горчивина добавя: „Изненадвам се, че не се познава истината за Македония и България като самостоятелни държави от един народ. Как и защо става така? Толкова актуални днес. Не говорим само за управленците, които са въпиещо неграмотни, а за интелигентните хора, които имат вкус към книгата, към документите, към свидетелствата, пък истина им се губи “. /БГНЕС