В българския манастир „Св. Георги Зограф“ в Света гора посрещнаха Възкресение Христово с традиционната всенощна служба.
Тази година Великден съвпада с празника на манастира на 6 май. По тази причина празникът на манастира ще бъде честван на 11 май, когато по традиция към Зографската обител ще се запътят много поклонници. В манастира, който води началото си от края на IX век, са двете чудотворни икони - Фануилска икона на Свети Георги Победоносец Зографски, Атонски и Светогорски, и Аравийска икона на Свети Георги Победоносец.
"Свети Георги Зограф" е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири. Манастирът води началото си около периода в края на IX и началото на X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според преданието той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Йоан Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв велик светец като преподобни Йоан Рилски.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кого от светиите да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се уединили на гореща молитва, като призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на свети Георги. Поради чудотворното „изографисване“ на иконата и манастирът е наречен Зограф.
Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир (Фануилската света обител), нападнат от араби, образът на свети Георги от иконата на иконостаса изчезнал ненадейно. Тогава монасите чули глас от небето, който им казвал, че великомъченикът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона, и до днес се съхранява в съборната църква.
Успенски храм
Храмът „Успение Богородично“ е една от най-старите сгради в днешния архитектурен облик на манастира. Построен е през 1768 г. по времето на архимандрит Акакий, на духовника Даниил и скевофилакса Арсений. Средствата за изграждането на църквата са дарени от хаджи Вълчо от Банско. Изографисана е през 1780 г. Иконостасът е изработен около 1780 г., когато е завършено и изографисването на храма.
Съборен храм
Съборният храм „Свети великомъченик Георги“ е построен през 1801 г. със спомоществователството на проигумените Евтимий и Порфирий. Храмът е изографисан през 1817 г. от монасите Митрофан, Дамаскин, Йоасаф и Никифор, ученици на починалия през 1816 г. Никифор Зограф, чието дело са стенописите в светия олтар. Ктитори на зографията са протосингелът на Софийска митрополия, архимандрит Йоил от Серес и Йона Алтъпармаков от Видин. През 1818 г. в нартекса на храма са поставени четири мраморни трона. На тях са отбелязани имената на архимандрит Антим Зографски от Серес, хаджи Викентий, проигумен Захарий и г-н Миля, проигумен Йоаникий и отново г-н Миля. От дясната страна на входа към нартекса са изографисани в естествена големина ктиторите на манастира. Иконостасът на храма е завършен и позлатен през 1834 г.
Храмът „Свети Георги“ на отсрещния хълм
Храмът „Свети Георги“, построен на хълма, разположен западно от входа на манастира, е завършен през 1850 г. Според преданието на това място е спряло мулето, носещо чудотворната икона на свети Георги – Арабската.
През XII век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, неизвестно колко време и дошла до Ватопедското пристанище. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега.
Възникнал голям спор между много отци от различни манастири, като всеки искал да отнесе това съкровище в своята обител. Понеже не стигнали до съгласие, отците потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи сам светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата.
Когато го натоварили, то без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци оставили иконата в Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни, я пренесли до съборния храм и я поставили до левия стълб на църквата, където стои и до днес за честно поклонение на всички. А на хълма била построена църква за спомен на чудното събитие.
До църквата има килия. Там през XIX в. е функционирало училище за младите послушници и монаси.
Светите мощи в манастира
През своята многовековна история Зографската света обител е била богато обдарявана от императори, царе, воеводи, патриарси и редица благочестиви известни и останали анонимни дарители. Освен огромното богатство от икони, утвар, книги и т.н., манастирът има и голяма съкровищница от свети мощи и други свещени реликви.
Сред тях ще упоменем два реликварни кръста с частици от светия и животворящ Кръст Господен. В съборния храм "Свети Георги" се намират над 40 мощехранителници, в които се пазят мощи от: св. вмчк. Георги, св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Матей, св. ап. Филип, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. архидякон Стефан, св. Харалампий, св. Йоан Кукузел, св. вмчк. Пантелеймон, св. Козма и Дамян, св. Кир и Йоан, св. Антипа, св. Мария Магдалена, св. вмчца Параскева, св. мчк. Прокопий, св. Теодосий, св. вмчк. Никита, св. вмчк. Варлаам, св. Марина, св. Евтимий Цариградски, св. Яков Персийски, св. Йоан Милостиви, св. Власий, св. Анастасия, св. Поликарп Смирненски, св. Теодор Тирон, св. Модест, св. Трифон, св. Игнатий Богоносец, св. вмчци Кирик и Юлита, св. Олимпия и др. Главата на св. Матрона Хиоска и челюстта на св. преподобномъченик Стефан. В църквата се съхранява и реликварий с мощи на светите 26 зографски мъченици.
Книжовното богатство
В периода на многовековно съществуване в обителта е събрана уникална и изключително богата ръкописна, архивна, библиотечна и иконна сбирка. Тя включва в единно цяло около 1100 ръкописа (славянски, гръцки, молдо-влахийски и др.), над 1000 средновековни и предвъзрожденски грамоти и документи (български, гръцки, молдовлахийски, османски и руски), огромен архив от Възраждането и следосвобожденската епоха (над 100 000 архивни единици), както и над 30 000 книги, от които стотици редки старопечатни издания, които не са налични в нито една българска библиотека. Преносимите икони са над 1000.
На Света Гора могат да отидат само мъже. Тази традиция съществува от средата на V век, когато дъщерята на византийския император Теодосий Велики Плакидия донася богати дарения на Атон, но не е допусната в един от манастирите. Гласът, който идва от иконата на Пресвета Богородица заповядва – жените, включително Плакидия, никога повече да не посещават Атон. По-късно тази заповед е утвърдена с царски укази и се спазва стриктно и до днес.
Достъпът до Света Гора е ограничен и контролиран, защото тя е със статут на отделна монашеска общност. За да бъде допуснат човек, нужен му е документ, подобен на виза - диамонитирио. Диамонитириото е основният документ, който ви дава право да посетите Светия Атон. Без него дори няма да имате възможност да влезете в какъвто и да е вид воден транспорт, защото проверката се извършва на брега от представители на морската полиция и визовия център на Атон в Уранополи. /БГНЕС
