Министър-председателят на България в периода 1887 – 1894 г. Стефан Стамболов е убит в центъра на София по особено жесток начин. Убийството му става на 15 юли 1895 г. (3 юли 1895 г. по стар стил) на ул. „Раковски“ и ул. „Стефан Караджа“, където Стамболов е посечен – и двете ми ръце са отрязани, включително и някои от пръстите. Дясното му око е прободено, а по главата му има 12 рани. Около смъртта на Стамболов витаят различни тези – че убийството му е по поръчка на опозицията, както и на Русия, за която той смята, че няма място в българския политически живот, за физически извършители са сочени македонският комита Михаил Ставрев-Халю от Ресен, Боне Георгиев и Атанас Цветков-Талю.
Паметник на българския политик Стефан Стамболов е издигнат през 1995 г. в градинката на Кристал срещу Военния клуб във връзка със 100-годишнината от неговото убийство.
По време на управлението на Стамболов Димитър Петков е кмет на София в периода 1888 – 1893 г., той става и свидетел на убийството му, като обвинява княз Фердинанд I за това. В качеството му на министър-председател в периода 1906 – 1907 г., Димитър Петков е сполетян от същата съдба – убит е в центъра на столицата. Убийството се случва към 17 ч. на 11 март 1907 г. (26 февруари 1907 г. по стар стил) на бул. „Цар Освободител“ в близост до Ректората на Софийския университет, където е застрелян с пистолет, като смъртта му настъпва бързо. Убийството е извършено от уволнения заради подбудителството на хора от редакцията на свързания с „Народната партия“ в. „Балканска трибуна“ чиновник от Българската земеделска банка (БЗБ) Александър Петров, който през юни с.г. е осъден на смърт чрез обесване. На лобното място на Димитър Петков има издигнат паметник.