Ралица Коларова: С МПО продължаваме битката за свободна Македония
Липсва ми духа на България. Моята цел е да бъда отговорна пред паметта на предците си и като техен наследник да продължа примера им в днешни условия в Америка.
Това заяви в специално интервю за Агенция БГНЕС Ралица Коларова - потомка на именитите македонски българи воеводата Стоян Мълчанков и дейците на ВМОРО Никола Делиев и Никола Коларов. Тя бе делегат на 101-ия Конгрес на Македонската патриотична организация (МПО) в Кълъмбъс, Охайо. МПО е най-старата емигрантска организация, създадена от македонски българи през 1922 г., чиято цел е създаването на независима Македония.
„МПО ми дава възможност да се чувствам горда с българските си корени. Надявам се организацията да стане това, което е била преди 100 години – да добие популярност и подкрепа от младите хора, които да осъзнаят целта ѝ и да помогнат за това в Македония да бъдат защитени правата на всички и в частност на българите в Македония и да може да изпълни това, за което е създадена“, каза тя.
Сред големите цели, които Ралица Коларова поставя пред себе си, е възстановяването на клуб „Дамян Груев“ в Индианаполис, чийто президент е. Според нея е важно „повече хора да разберат за МПО, повече млади хора да разберат защо е важно да има МПО, какво са правили нашите предци, защо са го правили и защо е важно да знаят кои са и какви са техните корени“.
За своите предци Ралица разказва с гордост, че „във вените ѝ тече тяхната кръв“, и е решена да работи упорито за продължаване на техния идеал – свободна и независима Македония.
„Един от моите предци е войводата Стоян Мълчанков, даже миналата година имаше филм за неговото дело – това е моят прадядо“, разказа правнучката на славния македонски българин. В своя разказ пред БГНЕС Ралица разкри малко известни факти от живота и делото на представителите на нейния борбен род.
Стоян Мълчанков е възпят от народа в не една песен от Неврокопско. Роден е на 14 октомври 1873 г. в с. Скребатно Неврокопско (днес Гоце Делчев). Църковното настоятелство го изпраща със стипендия в Българската мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий“ в Солун. През 1891 – 1895 г. се включва в революционната дейност на учениците в гимназията и не веднъж лично се среща с Дамян (Даме) Груев. Завършил гимназията, учителства в Демир Хисар и води борба за откриването на Българска черква в Неврокоп. През 1897-1903 г. е учител в Неврокоп и е назначен за Околийски воевода. С четата си до 1903 г. доставя оръжие за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Другарувал е с Даме Груев, Гоце Делчев, Борис Сарафов, Христо Чернопеев, поета Пейо Яворов и други дейци на ВМОРО. С четата си участва в боевете при с. Пирин, нападението на гарнизона в с. Обидим, с. Кремен и битката с помаците при с. Горно Дряново. За да спаси от погром населението на с. Ковачевица, Неврокопско, го превежда в пределите на Царство България.
„Той спасява населението на Ковачевица като ги извежда от селото преди да нападнат турците“, предостави детайли и Ралица.
Стоян се сприятелява с Александър Стамболийски. Непримирим противник е на действията на Яне Сандански, особено след убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов от Тодор Паница.
След Хуриетата от 1908 г. (известен още като Младотурската революция) се връща като учител в Неврокоп и става деец на Българския учителски синдикат. По донесение на санданисти е затворен в Солунския затвор Ени Кауш и осъден на смърт. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. Излежава я в Смирна, островите Митилин и Родос.
При обявяване на Първата Балканска война се включва в Македоно-одринското опълчение. Заедно с четата на Стоян Филипов влизат и освобождават Неврокоп без жертви. Като ротен командир на XIII Кукушка дружина от опълчението, участва в Междусъюзническата война. Публикувана от него статия през 1913 г. по повод убийството на Драмския войвода Михаил Даев на 28 октомври 1907 г., вбесява санданистите, стоящи зад него. Като член на Народната партия е избран за народен представител на Неврокопско в XVIII и XIX Обикновени Народни събрания. Като такъв издейства построяването на железопътната линия Саран Бей (днес гр. Септември) до гр. Неврокоп. На път за заседание на XIX Народно събрание, в местността Купена на 22 април 1920 година е убит от засада.
За делото на ВМОРО работи цялата фамилия Мълчанкови, брат Костадин, синове Иван, Кирил, Александър. В Солун на дъщеря му Димитрия казвали Комитката, защото с четата е ходила от Неврокоп до Солун.
Днес потомците на воеводата Стоян Мълчанков пазят паметта му - три внука и още правнуци носят неговото име.
„Другият от моите предци е Никола Атанасов Делиев, също деец на ВМОРО. Той е зет на Стоян Мълчанков и мой прадядо. Участва в четата на Стоян Мълчанков. Бил е кмет на Неврокоп през 1926 и 1932 година и Неврокоп се превръща от ориенталски в европейски град под негово ръководство“, разказа Ралица Коларова за следващия славен представител на своя род.
Никола Атанасов Делиев е роден през 1886 г. в с. Огняново, Неврокопско, в бедно селско семейство. Българската екзархия го изпраща да учи в Българската семинария в Цариград. За шест години получава солидна и всестранна подготовка: духовно-религиозна и светска. След Илинденско-Преображенското въстание влиза в редиците на ВМОРО за продължаване на борбата за освобождаване на Македония. Включва се в дейността на четите на тъста му Стоян Мълчанков и Стоян Филипов. Да бъде държавник е неговото призвание.
Като кмет на Неврокоп изготвя нов градоустройствен план. Построяват се площади, канализация, електрификация, прокарват се нови улици, построяват се банята, сградата на общината. Това налага да се събарят стари сгради, обори и др. За да няма обвинения, улици минават през неговия имот и имотите на негови близки. Въпреки всичко, това му коства живота. Пострадал е имот на сем. Пенкови, впоследствие активни комунисти и упорито искащи смъртна присъда от Народния съд. До края на живота си Никола Атанасов остава без собствен дом. Негови думи са: „Докато има вдовици без дом, ние нямаме право да строим”.
За него личният пример е най-голямото достойнство за един народен избраник. Това намира проява в помощта за настаняването на семействата на бежанци от Егейска и Вардарска Македония.
9-ти септември 1944 год. го заварва като касиер на Македонската банка и председател на Водния синдикат. Оценявайки настъпващите събития и вероятността да бъде арестуван като деец на ВМОРО и кмет, се укрива в с. Заграде Неврокопско. Въпреки жестоките мъчения, на който е подложена съпругата му Митра, тя не го предава. Когато милицията обкръжава къщата, където се укрива, той е прострелян в крака. На 8-9 март 1945 г. е обвинен в участие в Дъбнишките кланета от 1925 г., за убийството на Яне Сандански и за участие във Втората световна война, поради неговата обществена дейност като кмет и членството му във ВМОРО.
На 15 март 1945 г. е осъден на смърт. Приживе се ражда първият му внук - на 28 септември 1947 г. (бащата на Ралица). Той е кръстен на баща си, Никола - традиция, която продължава и днес синът на Ралица, Николас.
През нощта на 15 март 1945 г. от затвора се чува мощно „Изгрей зора на свободата“. Стотици затворници се прощават с обичният им Никола Атанасов. Присъдата е изпълнена в двора на затвора. Изнесен е на носилка и убит с кирки.
И до днес неговите наследници не знаят къде е гробът му.
„Другият ми предтеча, който също е свързан с редиците на ВМОРО, е Никола Коларов. Единственият български журналист, взел интервю от Махатма Ганди“, започна своя разказ Ралица Коларова за последния от славните борци в нейния род. Никола Коларов е чичо на нейния баща, също Никола Коларов, и брат на дядо ѝ Кирил Коларов.
Роден е на 24 януари 1902 г. в гр. Дупница. Родът Коларови (Коларски) са преселници в началото на ХХ век от с. Град Царевоселско (сега Делчево в Република Северна Македония). Основава в Дупница младежко културно-просветно дружество. Като негов председател е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на Македонските младежки културно-просветни организации през октомври 1923 г. Избран е за секретар на съюза и като такъв 1927 г. е председател на Македонския младежки съюз в Париж. След убийството на ген. Александер Протогеров през 1928 г. застава на страната на Иван Михайлов. В Париж издава на френски език вестник „Жон Маседоан“ (“Млада Македония“), орган на Младежкия македонски съюз (1931 – 1932 г.). Завърнал се в България, завършва право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки. През 1941 г. става доцент и преподава международно право и дипломатическа история.
През 1934 г. е избран в Националния комитет на македонските братства. Член е на Македонския научен институт. Преследван от превратаджиите от 19 май 1934 г., той издава два от най-хубавите си вестници: 1935 – 1936 г. в. „Обзор“, 1937 г. в. „Стожер“. От Иван Михайлов е предложен да работи за МПО в САЩ, но вместо него идва Асен Аврамов.
След частичното освобождаване на Македония през 1941 година е изпратен от цар Борис III на работа в Скопие. Там е директор на в. „ Целокупна България“ в сътрудничество с писателя Димитър Талев. Редактор е на научно-популярното списание „ Македония“ през 1934 г. Зет е на бореца за свободата на Македония Мише Развигоров от Щип.
След 9 септември 1944 г. е трябвало да се укрива, като за това му е помагал Пловдивския митрополит Кирил, по-късно патриарх Кирил Български. На 1 юли 1946 г. получава задочно смъртна присъда в Югославия. Но Държавна сигурност го открива, арестуват го и лежи в затвора. След Старозагорския затвор е изпратен за 2 години в лагера в Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по повод годишнината на 9-ти септември. През всичките тези години роднините му са били подложени на тормоз, разпити и т.н. Умира на 2 февруари 1961 г.
„Според разказите той е умрял от инфаркт, но според семейството му, той е умрял от нещо, което му е давано в затвора“, каза Ралица. „На погребението му присъстват патриарх Кирил, Димитър Талев, Симеон Радев и други съидейници“, продължи тя.
Никола Коларов ще бъде запомнен като забележителен оратор, български общественик и лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.
Днес организацията на ВМРО гр. Дупница носи името на този забележителен дупничанин.
„Моята цел е да работя с цялата си отговорност пред паметта на предците си – на Стоян Мълчанков, на Никола Атанасов и Никола Коларов, които са живели за организацията ВМОРО, за свободата на Македония, за по-доброто на хората, и са жертвали живота си буквално за тези идеи, но са били честни и отговорни. И аз като техен наследник - във вените ми тече тяхната кръв - се чувствам длъжна да продължа техния пример в днешни условия в Америка“, заяви уверено Ралица Коларова.
Затова президентът на клуб „Дамян Груев“ и член на МПО е посветена изцяло на дейността и целите на организацията. За да намерят подкрепа те, според нея е нужна по-голяма разгласа.
„Трябва повече млади хора да чуят и да разберат за това, че има такава организация, да им стане ясно каква е тази организация. Много македоно-българи от региона на Македония трябва да знаят за тази организация, за да може тя да се разрасне и да стигне до това, което е била преди 100 години“, заяви гордата потомка на македонски българи.
И въпреки, че се случва да пътува до България, Ралица все пак изпитва носталгия по родната си страна.
„Липсва ми духа на България, просто… различно е да бъдеш вкъщи“, завърши емоционално интервюто си за БГНЕС Ралица Коларова. /БГНЕС