Една от причините българските историци да излязат с тази позиция са зачестилите фалшификации на историята от страна на „колегите историци“ от РС Македония.
„Тъй като много хора и дори медии у нас не бяха наясно дали има основание да ни обвиняват във фашизъм, ние проведохме кръгла маса. На нея с много сериозни аргументи изведохме тезата, че няма как управлението в България да бъде определяно като фашистко, защото редица критерии не позволяват това. Имаме ясно заявени модели, каквито са фашистка Италия и нацистка Германия. Когато сравняваме с тези модели, виждаме огромната разлика, която не ни дава основания за говорим за фашизъм у нас“, категоричен е проф. Вачков.
БГНЕС припомня и основните акценти в становището на водещите български историци по въпроса:
1. В България не се създава водеща фашистка партия, която да има възможността да претендира за политическата власт. Независимо, че някои от фашистките формации наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни.
2. Фашизмът никога не идва на власт в България. Фашистките организации не участват в управлението на страната през целия период от 20-те години до есента на 1944 г. Установеният след 1934 г. режим не се ръководи от фашистка партия, не излъчва фашистки водач. Нещо повече той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 окончателно е забранена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ).
3. Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е странно, той изобщо не създава систематизирана идеология.
4. Управлението на страната от 1934 до 1944 е авторитарно, но не и фашистко. За цялото десетилетие на своето съществуване политическият режим си остава изцяло безпартиен. /БГНЕС