Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Проникването на Русия и Китай в Латинска Америка е заплаха за САЩ
Русия, Китай и Иран - тези противници на Вашингтон заплашват САЩ с проникване в Латинска Америка.
От Латинска Америка идват мрачни новини. И как администрацията на Байдън реагира на това? С отегчени прозявки.
Когато в нашето издание се появиха съобщения, че Китай предлага на Куба милиарди долари, а в замяна иска да изгради на нейна територия модерен разузнавателен център, насочен срещу САЩ, Белият дом отговори с опровержение, което може да се смята за потвърждение. Неговият говорител заяви, че съобщенията са „не съвсем точни“. В превод от Вашингтон това означава, че събитията като цяло са отразени правилно, но не е политически удобно да се каже това.
До събота Белият дом премина към втория етап на своето антиопровержение. Той призна: ами да, такова съоръжение съществува и Китай и Куба работят заедно за неговото модернизиране. Но за всичко това е виновна предишната администрация и във всеки случай сегашната администрация решава всички засегнати въпроси по дипломатически път.
Това не е голяма работа, забравете го и нека продължим напред.
Но Куба е само върхът на айсберга. Американските интереси са застрашени от мексиканската Тихуана до архипелага Огнена земя, защото буквално всички латиноамерикански държави страдат от тежки и нарастващи социални, политически и икономически беди. Наркокартелите укрепват властта и влиянието си в голяма част от Централна Америка и Карибския басейн. В Еквадор се наблюдава срив на закона и реда. Политическата нестабилност се засилва в страни като Боливия и Перу. Аржентина отново жъне горчивите плодове на популистките икономически политики. Диктатурата във Венецуела затяга хватката си, изсмуквайки остатъците от националното богатство на някога най-богатата страна в Западното полукълбо. В Хаити не е останало дори подобие на правителство. В Бразилия машинациите на дяснопопулисткото правителство на Болсонаро и на Работническата партия на президента Луис Инасио Лула да Силва не оставят особена надежда за съживяване на застоялата икономика, която бързо губи предприятията си.
Както обикновено, латиноамериканските популисти обвиняват капитализма и Съединените щати за необяснимите неуспехи на любимите им политики. И те с чест посрещат противниците на Америка в лицето на иранския президент Ибрахим Раиси, който пристигна в региона след официалните посещения на иранския флот в Куба, Никарагуа и Венецуела.
Връзките на региона с Русия и Китай се засилват. Москва поднови усилията си от Студената война и сега субсидира кубинската икономика, която въпреки 60-годишното просветено социалистическо планиране не е в състояние да задоволи основните нужди на населението.
Усилията на Москва обаче са незначителни в сравнение с действията на Пекин. Търговията на Китай с Латинска Америка и Карибския басейн е нараснала от 18 млрд. долара през 2002 г. до 450 млрд. долара през 2022 г. А прогнозите са, че до 2035 г. те ще достигнат 700 млрд. долара. Китайските компании участват в изграждането на критична инфраструктура - от добива на литий в Боливия до изграждането на стратегически пристанища в двата края на Панамския канал. Пекин е изградил 11 или повече космически съоръжения в пет държави от региона, с което придобива уникални възможности за разузнаване и проследяване. Китай се надява да разшири тази мрежа още повече.
Постоянните опити за проникване в Западното полукълбо от страна на американските противници биха предизвикали политическа буря по всяко време, откакто Джеймс Монро публикува известната си доктрина. Но Латинска Америка и Карибският басейн са местата, където американската външнополитическа върхушка от времето на Студената война насам проявява постоянно самодоволство и арогантност към противниците на Америка. Някога истаблишментът отхвърляше с презрение твърденията за руските амбиции в бившите съветски републики и тяхната заплаха за мира в Европа. По същия начин се подиграваше на твърденията, че китайското военно струпване около Тайван ще се отрази неблагоприятно на американските интереси. Сега Вашингтон и неговият Държавен департамент самодоволно отхвърлят предупрежденията за нарастваща китайска, руска и иранска активност в Западното полукълбо, която може да подкопае американската сигурност.
Ако има някакъв определящ недостатък в неуспеха на американската външна политика да ни изведе от „края на историята“ в началото на 90-те години до настоящата мрачна международна обстановка, то това е фиксацията на Вашингтон върху грандиозни и слабо разбрани глобални цели за сметка на традиционните американски национални интереси. Сигурността и благосъстоянието на нашите съседи са от огромно значение за САЩ, но след края на Студената война Латинска Америка просто изпадна от радара на американската външна политика.
Монро е бил прав. Ако искаме да гарантираме сигурността и спокойствието на САЩ, е важно да не позволим на нито една враждебна сила да превърне Западното полукълбо в арена на геополитическа конфронтация. За да предотвратят чуждата намеса в полукълбото, САЩ трябва да работят със своите съседи, за да предотвратят провалите в управлението, които създават хаос и дават възможност на враждебните държави да се намесят ефективно.
Докато наркокартелите подкопават държавните структури, а враждебните чужди сили завладяват плацдарми в Западното полукълбо, Вашингтон е пасивен, което дава историческа възможност на Китай, Русия и Иран. Ако Джо Байдън не действа в духа на Джеймс Монро, отровният коктейл от нестабилност и чужда намеса в Западното полукълбо скоро ще остави Америка неспособна да се справи с проблемите в други отдалечени кътчета на света. /БГНЕС
-----------------
Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.