Той подчерта, че личността има значение за развитието на една институция и при едно друго персонифициране на монархията тя би имала друга съдба.
Проф. Пантев припомни, че не се е очаквало Елизабет да стане кралица. Тази възможност се появява много по-късно през 1936 г., когато Едуард абдикира в полза на нейния баща Джордж VI, предпочитайки брак с мис Симпсън пред короната.
„Провидението връчи на кралица Елизабет една неочаквана съдба. Не се очакваше тя да се възкачи на трона. Това до голяма степен също стресна, мобилизира семейството ѝ и повечето институции във Великобритания да държат за запазването на този гръбнак. Не всички са сигурни колко сполучлив избор на генетиката е новият крал, но във външно отношение, в процедурно отношение, в церемониално отношение ще се запази тази традиция, защото това е една от силните черти на британската монархия, която, за да се запази, трябва да отстъпи. Тук има едно равновесие между твърдостта на традицията и иновациите на новите изисквания на политическия, стопанския и културния живот на тази необикновена страна“, заяви проф. Пантев.