Проф. Градинаров: Истинският проблем на медиите е доверието
Медиите имат проблем, но той не е в несигурността на приходите им, нито в снишаващото се качество на услугите им или в непостоянството и отлива на техните потребители. Действителният проблем на медиите и то не само на българските, е доверието.
Това заяви проф. д. н. Борислав Градинаров по време на конференция под надслов "Медиите и войната", предаде репортер на БГНЕС.
„Въпреки че телевизията, онлайн платформите, социалните мрежи държат лидерство по гледаемост и посещаемост в глобален план, въпреки че за момента медиите нямат алтернатива при достъпа до информацията, трайната тенденция констатирана от системните ежегодни проучвания сочат увеличаваща се ерозия към тях“, заяви проф. Градинаров.
Според него по-същественото е, че политическата нестабилност, икономическата зависимост и лесният начин за печелене на вниманието на потребителите се превръща в устойчива и самоубийствена за медиите характеристика.
„Това застрашава не просто правото на достъп до информация, а далеч по-важното - ценностите. Не бих искал да съм лош пророк, но моето убеждение е, че се движим към световна война, а първата жертва във всяка започваща война е истината“, добави проф. Градинаров.
„Не е изобретена банка, която да раздава медийно доверие като първоначален капитал макар и срещу лихва“, посочи той и подчерта, че в битката за доверието по-голямата част от медиите губят.
Според него лесно достъпният днес интернет създава илюзията, че вземаме информирани решения и, че не е възможно нашето решение да бъде манипулирано. Проф. Градинаров обаче посочи, че това не е вярно и се позова на доклад на Международния съюз по далекосъобщения към ООН за 2022 г., според който 13% от българите не ползват възможностите на глобалната мрежа, а 34% от населението на планетата не имало достъп до глобалната мрежа.
„Медиите все по-малко разпознават основната си функция - да информират, образоват и задават основните теми за обществен дебат. За тях финансовите потоци, печеленето на политическо покровителство имат неизмеримо по-важно значение. Не е без основание твърдението, че глобалната медийна сфера абдикира от основната си мисия и това задълбочава нейната криза“, категоричен е той.
Днешните заплахи са значително по-страшни по мащабите и последствията си, категоричен е проф. Градинаров.
Проф. д-р Искра Баева коментира, че в състояние на война има различни гледни точки, които се представят на обществото посредством медиатори или медии. “Войните винаги са съпровождали развитието на човечеството и за съжаление винаги ще го съпровождат.”, отбеляза историкът и посочи, че войната е свързана на първо място с интересите на държавите. По думите й когато дипломацията не може да реши създалия се проблем се стига до въоръжен конфликт, “но той винаги е предшестван от пропаганда - предвоенна, военна и следвоенна пропаганда”, подчерта проф. Баева.
„Понятието авторитет сравнително скоро навлезе в съвременните разсъждения по отношение на различните социални функции на журналистиката. Не е тайна, че в световен план доверието и към медиите, но и към журналистиката и към способността й да представя верни интерпретации на събития намалява. Зад доверието стои понятието авторитет. Съвременната журналистика е нещо доста по-различно от това което знаем като класическа форма на журналистика. Журналистиката като всяко друго действие има цел и щом човек си постави тази цел, тя подлежи на морална оценка. До голяма степен съвременната журналистика е свързана с големите социални конфликти в света. Журналистиката и съвременното й въздействие е пряко свързана с появата за идеята за масовото общество и масова комуникация, която се извършва и осъществява с технологични средства“, заяви проф. д-р Николай Михайлов.
Журналистически авторитет е опит на институционален контрол на знанието, което се представя пред аудиторията. „Авторитетът е морална добродетел, защото зависи от вътрешното отношение към професията и призванието да си журналист“, добави Михайлов.
Според доц. д-р Симеон Василев не трябва цялата отговорност да се прехвърля само на медиите и журналистите.
Той уточни, че силата на публичната информация зависи от три неща: на първо място от мястото ѝ в традиционните медии, на второ място от скоростта, с която се разпространява информацията в социалните мрежи и на трето място от интерпретацията на аудиторията.
„Голям противник съм на термина фалшиво новини. Новината е факт или събитие в интерес от обществото. Новината е нещо проверимо, фалшивото е в мненията и интерпретацията. Този термин ми се струва доста неудачен, а зад него се крие и пропагандата и цензурата“, категоричен е д-р Василев. /БГНЕС