Проф. Донка Байкова: Разнообразно меню и по време на Великия пост
Започват Великденските пости. Те са вторият най-дълъг пост след Коледния в нашия християнски календар. При Великия пост не се изключват изведнъж всички животински и белтъчни храни, за да не е стрес за организма ни.
Постът оказва добър ефект при хора с високо кръвно, наднормено тегло, подагра и диабет, каза в интервю за БГНЕС диетологът проф. Донка Байкова по повод Великия пост, който тази година започва от 7 март.
„Първата седмица от 40-дневния християнски пост изключваме най-напред месото. След това оставяме рибата, яйцата, млякото, млечните продукти. Те се изключват най-накрая, защото са по-леки и защото са достатъчно пълноценни да снабдяват организма допълнително с есенциалните жизненоважни хранителни вещества, които след това ще бъдат също дефицитни за дълъг период от време“, разясни проф. Байкова.
Специалистът по здравословно хранене обясни дали можем да заместим животинските и белтъчни храни с други.
„Да, можем. Не би било риск за здравето ни, ако сме информирани достатъчно, затова е вашата подкрепа на будители и нашата подкрепа на експерти. При предприемане на дълъг пост – повече от три седмици, информираният човек би трябвало да знае, че е необходимо да осигури едно достатъчно голямо разнообразие на растителни алтернативи на животинските белтъчни храни, източници именно на някои есенциални хранителни вещества, които са дефицитни в растителния свят. Да кажем, че млякото и млечните продукти, са източници на биоусвояем калций за костната система, за съзъбието ни и за всички ензимни структури, което е много важно. По тази причина добри алтернативи от растителния свят на източник на сравнително добре усвояем калций с високо съдържание, са семената - сусамово, ленено; всички пълнозърнести зърнени храни в това число брашно, хляб и всички производни на пълнозърнестата пшеница, жито, ечемик, ръж, овес. Оттам нататък ядки и семена. Цялото разнообразие на растителните пълноценни източници на калций са именно тези. На второ място млякото и млечните продукти са източници на Витамин В2. Ако той е дефицитен или не консумираме регулярно мляко и млечни продукти, със сигурност може да очакваме хелоза. Това са едни рагади по ъглите на устните ни. В случая отново витамини от група В се съдържат в добра наличност в пълнозърнестите зърнени храни, т.е. направени изцяло от зърно продукти, в това число е пълнозърнестата паста, макаронени изделия, спагети. Бобовите храни, ядкови плодове също са богати на Витамин В2”, каза проф. Байкова.
Тя обясни, че месото, рибата и жълтъкът на яйцето, са богати на желязо.
„В случая биоусвояемото желязо от тези три животински белтъчни храни ще бъде дефицитно и би трябвало отново да разчитаме на споменатите вече растителни видове храни.
Биоусвояемото желязо се съдържа и в зеленолистните зеленчуци, но то е от 5 до 7% усвояемо. Намира се в съединение с различни други химически субстанции под форма на фитати, оксалати и не се усвоява. Усвоява се само около 17% от него, ако му се добави по време на хранителния внос и Витамин С. 17% обща биоусвоямост няма да е достатъчно за кръвотворенето и за имунната защита“, каза още диетологът.
Според нея е много важно да съблюдаваме разнообразието на растителните храни по време на дългия пост в съчетание с гарнитури от зеленчуци и плодове, богати на Витамин С.
„Иначе хората с високо кръвно налягане, хората с високи стойности на холестерол, на триглицеридите, на липидните показатели, на хората със затлъстяване, диабетиците, пациентите с подагра – ще имат добър здравословен ефект от постите, подобряващ основното им метаболитно състояние. Ето защо е важно, ако бъдем посъветвани от личния си лекар, който ни познава състоянието, ако не сме боледували скоро от изтощителни, било то заразни болести или оперативни интервенции, можем да си позволим един по-дълъг пост, какъвто е настоящият“, посочи още проф. Байкова.
Професорът призова да спазваме традициите и препоръките на християнската културна институция.
„Именно на Благовещение всички да консумираме риба, която пък е животинска храна и е източник на всички тези дефицитни хранителни вещества, които ще ни липсват. Важно е да бъдем информирани, че за около три седмици здравият човек има депа на всички жизненоважни хранителни вещества в това число желязо, витамини, минерали, пълноценни белтъци и белтъчните структури аминокиселини и няма да има огромен риск за здравето. Ако обаче на Благовец по някакви наши съображения, не консумираме риба, със сигурност много ще изтощим метаболитните си запаси. Може да възникне риск най-вече за имунната защита на организма, а в този период, когато и температурните амплитуди са особено високи, когато все още COVID-пандемията върлува по нашите и по всички географски ширини, е рисково да предприемем и да не спазваме препоръките на медицинските специалисти в случая и на вас журналистите – будители. Нашата задача е само да повишим информираността на аудиторията, а всеки човек, който е с висока здравна култура, ще предприеме такъв по продължителност пост, какъвто е удачен, адекватен за неговия здравен статус към съответния период“, заяви още проф. Донка Байкова.
Диетологът коментира и рисковете да натрупаме килограми по време на постите. По думите ѝ, ако се храним едностранчиво нямаме време да си структурираме, композираме и приготвим едно разнообразно, различно ден за ден веганско меню, със сигурност ще имаме някакви рискове.
„Например много често прибягваме към хляб и някакво мазило, било то слънчогледово олио със сол, червен пипер или пък със зехтин. Това е много едностранчиво, много богато на въглехидрати меню", каза проф. Байкова. Тя даде пример с консумацията на хляб и лютеница и посочи, че бихме стигнали до нежелан краен резултат.
Тя обърна внимание, че веганският модел на хранене, а в случая постът, не е диета за отслабване и не бива да се приема за такава.
Тя коментира и консумацията на така наречените по-здравословни храни и даде пример с ядките.
„100 грама ядки са 650 до 690 калории в диапазон. Затова ние специалистите по здравословно и диетично хранене препоръчваме 30 грама ядки на ден. Това са ядките на два-три ореха, на пет-шест бадема или лешници. Много са богати на калории, на мазнини. Разбира се и на ценни хранителни вещества. Семената - слънчогледово, тиквено, също са 600 калории. От тях се приготовляват растителните мазнини при екстрахиране на съответното семе. Ето защо те също присъстват в ограничени количества. Важно е да има разнообразие, не едностранчивост на менюто. Можем да удвоим безпроблемно и даже е желателно зеленчуците и плодовете. Те са с богато водно съдържание, но няма да ни засищат. Ето защо от останалите концентрирани въглехидратни храни, а именно картофи, зърнени, бобови, включваме ги ежедневно. За да имаме и добра аминокиселинна балансова структура, би трябвало да знаем, че добро съчетание в един хранителен прием на два растителни белтъчни източника, са бобова храна в съчетание на зърнена храна. Например боб и хляб, леща и ориз, защо не нахут и киноа или просо“, коментира проф. Донка Байкова. Тя обясни още, че просото е българският аналог на киноата.
„Хубаво е в този период да консумираме расли по нашите земи сезонни зеленчуци. В случая кореноплодни: моркови, зеле, алабаш, гулия. Целогодишно имаме бяло кочанесто зеле, праз лук. Билковите отвари да присъстват ежедневно. Те са много богати на антиоксиданти и бихме постигнали един наистина детоксикиращ за организма и метаболизма ни желан ефект“, бяха последните съвети на диетолога. /БГНЕС