Правителство, бизнес и синдикати подписаха споразумение за икономическо развитие

Държавата, бизнесът и синдикатите подписаха Националното тристранно споразумение, предаде репортер на БГНЕС. То включва 5 раздела, които целят промени в няколко сектора. Сред тях е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия, първо на едро, а след това на дребно в рамките на 3 и 5 г. и разработване на минимални работни заплати по сектори още от тази година, като бъде премахнато минималното осигуряване.

Споразумението включва няколко национални приоритета: Влизане на България в ОИСР, в Шенген и в ЕРМ-2; прилагане на общи мерки за борба със сивата икономика и картелизацията; намаляване на административната тежест; насърчаване на инвестициите в слаборазвити райони; развитие на конкурентни отрасли с производство с добавен ДДС; Национална стратегия за участие в четвъртата индустриална революция; продължаване на усилията за административния контрол и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие; насърчаване на малките и средните предприятия; както и облекчаване на свързаността на предприятията към мрежовите услуги, ВиК и др.

Министърът на икономиката Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог за изготвянето на Националното тристранно споразумение, което предвижда развитие в много сектори на икономиката, които засягат всяко българско домакинство. "Договорихме добри параметри – разработването и приемането на Енергийна стратегия за България до 2050 г. и предвижда случващото се в сектора, пречупено през Европейската зелена сделка. Договорихме се да се разработи ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн – енергийното сърце на България, с което е свързан въгледобива и националната сигурност на страната. Друга тема е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България – ние сме една от последните членки на ЕС, която не е либерализирала напълно своя пазар, имаме ангажименти за изпълнение. Пълната либерализация у нас ще стане факт през няколко фази – първо на едро, после на дребно, като срокът за това е между три и пет години. България е една от страните с най-висока енергийна бедност на населението, затова трябва да сме много внимателни. Договорихме и Зелената сделка – съгласно регламвентите на ЕС 75% от вредните емисии се дължат на енергетиката, затова и очакванията към този сектор са големи. Тази сделка дава възможност за постигане на икономически растеж и ЕС ще предостави сериозен финансов ресурс за тази цел. На първо място, обаче, трябва да отстояваме своята енергийна сигурност. Всяка една държава трябва сама да може да определя своя електроенергиен микс", допълни Петкова.

Според министъра на икономиката Емил Караниколов тристранното споразумение е със статут на национални приоритети – работници, работодатели и правителство. „То засяга много теми – бизнес, икономика, социална защита, образование, демография, и др., - задължения, които съвместно трябва да изпълним. По темата Икономика и бизнес ще свикаме Национален икономически съвет с работни групи, които да почнат работа по отделните точки. По краткосрочните трябва веднага да се започне работа, синдикатите и работодателите имат 54 предложения към нас, а мерките трябва да влязат в сила от 6 до 8 месеца.

Втора точка е за развитие на региони със сериозен дисбаланс, следват и дигитализацията, на която сме сред последните места. Скоро през МС ще мине и проектът за Индустриалните зони.

Такъв безпрецедентен документ не е подписван през последните години, съобщи министърът на икономиката, и допълни, че всеки от партньорите е направил по някаква отстъпка в името на документа.

По думите му върху някои от темите вече се работи, например по приоритетите на България за членство в ОИСР, Шенген и ERM II.

„Днес имаме и решение на Министерски съвет за увеличаване на капитала на ББР със 140 милиона във връзка с осигуряване на ликвидност на една от търговските банки“, посочи той и добави, че до 10 дни ще бъде свикан Национален икономически съвет, защото трябва да се подготвят работни групи, които да започнат работа по всяка една точка.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че независимо от напредналото време, в оставащите 9 месеца на това правителство ще бъде свършена много работа за постигането на целите, заложени в Споразумението.

Димитров каза, че синдикатите са се съгласили и да започне договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности.

„Когато това стане, да се предложи и отмяна на минималните осигурителни доходи за 2021 година. Това предполага да се създаде механизъм, който не допуска отказ от преговори. Във времето назад с бизнеса имахме практика за препоръчителни индекси за увеличение на заплатите, които не са обвързващи за реалния ръст на работните заплати в частния сектор. Имаме съгласие и на правителството, че ще се осигурява ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори, това важи и за 2021 година, като се договарят и минималните нива на нарастване и диференциация на заплатите след атестация на служителите“, обясни той и добави, че на по-късен етап искат да отпадне и осигурителните тавани.

Колегата му от КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че е необходимо да се намали броят на административните структури в страната.

"В България има прекалено много общини - 265, и прекалено много области - 28, и тази административна структура създава много проблеми във функционирането на държавата", коментира той и каза, че по отношение на образованието трябва да отпадне изискването след завършване младите хора да работят определени години, за да оправдаят полученото образование в родината си.

Манолов изрази надежда скоро да започне и дългоочакваната реформа в социалното подпомагане.

„В сегашното всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми”, обясни той. Социалният министър се съгласи с това, че е необходима незабавна промяна, а председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов обърна внимание на образованието.

„Важни приоритети намериха място в споразумението – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. В момент когато почти всички държави са объркани и нямат ясни виждания за бъдещето си, България не допусна огромни разходи. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира той.

По време на брифинга стана ясно, че държава и работодатели са се договорили първите три дни болнични да продължат да се плащат от работодателя.

По думите на социалния министър Деница Сачева при подписването на Националното тристранно споразумение между бизнеса, синдикатите и правителството компромис са направили и синдикатите.

"Не се е приело предложението им да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края годината", посочи тя. /БГНЕС