Поставят паметник, посветен на юристите, спасители на българските евреи

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите се обединяват в обща инициатива за поставяне на паметник на юристите, спасители на българските евреи, предаде репортер на БГНЕС.

Заместник-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров заяви, че през 2023 г. се навършват 80 години от спасяването на българските евреи. „Немалка заслуга за това нещо имат много български юристи“, каза той и подчерта, че те са рискували кариерите си.

Именно така се заражда инициативата, която има две основни цели – да бъде показан като толерантен българският народ, тъй като на територията му години наред са съжителствали различни етноси и религии, както и да бъде показано, че обединението отново е възможно. „Ние като юристи така, както нашите предци преди 80 години са го правили, трябва да дадем пример на обществото в тази насока, а именно че въпреки различията между нас, ние можем да вървим заедно напред и да изпълним със съдържание това, което пише на сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата“, подчерта Тодоров.

Историкът доц. р-р Румяна Маринова-Христиди, ръководител на специалност „Хебраистика“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, обърна внимание към акта на спасението и каза, че в навечерието на 80-годишнината от спасението на българските евреи е наистина подходящ повод, за да помислим отново върху това кои са спасителите. Спасителният акт не е еднократен, а представлява поведение в продължение на няколко години, между 1941 и 1944 г., подчерта тя. Доц. Христиди припомни, че по време на Втората световна война България е съюзник на Германия, държава с прогерманско управление и с много тежко антиеврейско законодателство, което не се изчерпва само със Закона за защита на държавата и с подписана писмена спогодба за депортацията на българските евреи. Въпреки всичко обаче това не е осъществено и представлява изключение, защото редица организации, Българската православна църква, значителна част от обществото, включително писатели и лекари се обявяват против антисемитизма. Особено място в борбата заемат българските юристи, които обявяват ЗЗД за нечовешки и дискриминационен.

По думите на доц. Христиди именно тази група от хора заслужава мемориален знак, който да показва приноса на юридическата общност в онези времена. Тя уточни, че в годините на съюза на страната ни с нацистка Германия най-влиятелната и уважавана професия в България е била адвокатската и никак не било лесно да бъдеш юрист-спасител.

Историкът отбеляза, че следователите, прокурорите и съдиите са имали по-ограничена съпротива. Но тук личи именно професионализмът на българската юридическа гилдия. Правистите в България имат дълга история на защита на онеправданите и със сигурност са имали висок професионален морал, посочи доц. Христиди. Този паметник според нея е необходим, защото паметниците съхранят паметта, а паметта трябва да се пази и всеки мемориален знак ще допринесе още повече за ореола на спасител на българския народ.

Архитект Станислав Константинов очерта административните стъпки, за да стане факт инициативата. „София е изключително много наситена с паметници и вече е много трудно да се намери място за именно такъв мемориал“, каза той. Арх. Константинов съобщи, че мемориалът ще бъде поставен на площад „Възраждане“ в столицата, който се намира много близо до Еврейския дом. „Това е едно хубаво централно място. Нашата амбиция е, ако това нещо се осъществи, да бъде достъпно, да бъде видяно и посещавано от много хора“, сподели той и допълни, че административният път не е лек, но с помощта на Столична община и на хората, които са ангажирани това ще бъде преодоляно. Предстои одобрение на идеята и минаване през съответните комисии, за да може да бъде осъществена идеята.

Арх. Константинов сподели също така, че целта е да се направи нещо, което да говори за живота, за спасението и за това, което се е случило. „Символът на спасението е водещ и се надяваме, че това, което сме постигнали ще има ефект и ще бъдем благодарни, ако вие сте благосклонни към това, което виждате“, каза той.

Скулпторът Красимир Ангелов визуализира своя проект. Той заяви, че това е съвременна идея с концептуално мислене и изхожда от Давидовата звезда. „Реално тази Давидова звезда я превърнах в обем. Реших тази звезда да я направя преходна, да може да се минава през нея и реално при влизане в самото пространство, човек застава между две стени“, обясни скулпторът и добави, че целият мемориал ще бъде направен от бронз, с груба фрактура като драскане от нокти, за да бъде по-въздействащ.

Евгени Иванов, съпредседател на Гражданския съвет към ВСС и бивш председател на АПБ, заяви, че преди 80 години българският народ е направил нещо велико, спасявайки българските евреи. „Даже бих го нарекъл чудо и споменът за това чудо, общностната памет за това чудо трябва да бъде жива винаги, защото ние просто трябва да помним на какво са били способни нашите предци“, сподели той. В заключение Иванов сподели, че днес усеща колко всъщност силна е връзката между правото и доброто. „И точно затова се надявам с общи усилия да успеем да осъществим нашата идея, за да помним. Всички усилия в тази посока ще си заслужават и мисля, че ще успеем, убеден съм в това“, заключи той. /БГНЕС