Политолог: Тайван и САЩ усложняват конфликта с Китай

Спорът между Тайван и Китай не е просто за територия, а за това кое е легитимното правителство на Китай. Президентът на Тайван Цай Инуън конфронтира САЩ с Китай, което води до сериозни проблеми в региона. Никой няма интерес от военен сблъсък между двете страни и за международната общност е важно бъдещо обединение с Тайван да стане по мирен път.

Това заяви в интервю пред БГНЕС доц. д-р Искрен Иванов, политолог и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Политологът направи подробен анализ на актуалната ситуация след посещението на говорителя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван и последвалия отговор на Китай с военни учения.

"Посещението на говорителя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси беше еднолична инициатива, единствено и само на самия представител. Спомням си, че преди Пелоси да посети Тайван имаше широк обществен дебат в САЩ относно това какво е отношението на американците спрямо Китай и Тайван”, каза Иванов.

Той посочи, че принципно мнението на повечето американци за Тайван винаги е било положително, но същевременно обществото е наясно, че Америка подкрепя принципа „Единен Китай” и застава зад него.

„Същото се отнася и за политиците. Истината е, че когато Пелоси реши да посети Тайван, вътре в американския политически елит имаше сериозна съпротива и доста от влиятелните конгресмени бяха против това. В интерес на истината, ако трябва да бъда точен, по-голямата част от Републиканската партия беше против това, а зад това решение застанаха единствено и само членовете на т.н. „Либерално-феминистка фракция” вътре в партията на демократите”, заяви политологът. Той посочи, че самият президент Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен са изразили сериозни резерви към това посещение, но политици от „Либерално-феминистката фракция” като Хилари Клинтън и самият вицепрезидент Камала Харис са застанали зад Пелоси в решението си да посети Тайван.

Иванов подчерта, че решението не показва единството на политическия елит в САЩ.

„От тази гледна точка това беше решение, което беше лична инициатива на Нанси Пелоси, решение което беше инициатива на определен кръг вътре в самата партия на демократите и което по никакъв начин не олицетворява единството на целия американски политически елит, защото веднага след посещението на Пелоси, държавния секретар Блинкен заяви, че САЩ продължават да се придържат към принципа „Единен Китай”, каза анализаторът.

В момента ставаме свидетели на една непоследователна политика на Америка по отношение на Китай, допълни още той.

„В основата на тази политика стои една заблуда, която много усилено се тиражира и в политическите среди, и като цяло в Европа, и на глобално ниво - за формирането на руско-китайска ос, която да представлява алтернатива на западния ред. Истината е, че ако погледнем китайските външнополитически доктрини ще видим, че тези понятия, който използва западната политическа теория в областта на международните отношения – алианс, възход, интервенция, мека сила, твърда сила и т.н, до голяма степен няма как да бъдат вместени в китайската политическа мисъл. Тя е доста по-различна от това, което Америка и Европа познават. Основната цел на китайската външна политика на този етап е да отстоява своя национален интерес и да развива своята икономическа политика”, каза Иванов.

Политологът заяви, че новите военни учения на Китай около Тайван, който бяха в отговор посещението на Пелоси, се разглеждат по-скоро като напомняне, че Тайван е територия на Китай.

„Тук трябва да отбележим, че съществува огромно разграничение между онова, което запада нарича военни маневри, интервенции, нападение, инвазия и т.н.”, каза той. Политологът заяви, че преди Пелоси да посети Тайван, самото ѝ посещение е било предшествано от няколко предупреждения от китайска страна, че едно такова действие би се възприело от Пекин като нарушаване на политиката на „Единен Китай”. „Тези предупреждения на Пекин бяха пренебрегнати и според мен това, което мислеше Запада и това, което някои западни актьори се надяваха да стане, е някаква аналогия от типа на това Китай да влезе в Тайван и да имаме една класическа интервенция от западен тип, която всички да заклеймят и да кажат: „Виждате ли, Китай действа по същия начин, по който действа Русия”, заяви Иванов.

„Това няма да се случи, защото не могат да се правят подобни паралели. Украйна е суверенна държава, а Тайван не е суверенна държава, защото тя не е призната нито от САЩ, нито от Западна Европа. От 1979 г. насам в документите на ООН Тайван фигурира като провинция на Китай и под тези документи са се подписали всички западноевропейски страни, подписали са се и САЩ”, подчерта той.

Иванов обясни, че след посещението на Пелоси и заявката за по-голямо военно присъствие на Запада в региона, са се активизирали, така наречените китайски отбранителни доктрини: тези доктрини са отбранителни, те не залагат на интервенцията, а целяха да покажат, че Китай разглежда Тайван като своя територия, разглежда Тайван като вътрешен въпрос и като своя провинция, такава, каквато е залегнала в документите на ООН”, каза той.

Иванов обясни и какво всъщност искат в Тайван и кой всъщност носи отговорността за напрежението в момента.

„В момента рушенето на архитектурата за сигурност в Тихия океан тръгва точно от Тайван. Идеята е, че основната отговорност за обтягането на тези отношения, основната отговорност за стремежа Тайван да се отдели от Китай, основните спорни моменти, който излязоха на преден план след управлението на Барак Обама, се дължат на управляващия елит в Тайван и по конкретно на лидера, който претендира за правителството на Китай - президентът на Тайван, Цай Инуън”, каза Иванов.

Той посочи, че тя се опитва да наложи ценности там, който са чужди на китайската политическа култура - озападняване, което не се приема добре и от много тайванци, и от много китайци. Иванов добави, че когато Пелоси е посетила Тайван е имало много протести против нейната визита и че гражданите в Тайван говорят за себе си като за китайци. „Този конфликт, който в момента руши архитектурата за сигурност в района, можеше лесно да бъде избегнат, но сега нататък нещата тръгват в много лоша посока“, каза Иванов.

Цай Инуън до голяма степен конфронтира САЩ с Китай, което от своя страна води до сериозни проблеми в региона”, подчерта той.

На въпроса какво прави Тайван толкова ценен за САЩ и Китай и дали има и други намесени държави в ситуацията, които остават в сянката на големите, той акцентира върху отношенията между двете държави в момента.

„По отношение на САЩ и Китай най-важното е двете сили да не стигат до пряк военен сблъсък, защото това би било много лошо. Една такава война би била катастрофална, защото това са двете най-силни икономики в света. Не мисля, че ще стигнем дотам, тъй като Китай е прагматичен актьор, Америка също е прагматичен актьор“, каза той.

По думите му в региона има още два ключови актьори, които имат отношение към Тайван – Япония и Южна Корея.

„Ако се стигне до някакъв сблъсък между Америка и Китай, аз подозирам, че Япония и Южна Корея ще останат неутрални по няколко причини. Първо, в Южна Корея има президент, който е консерватор и политическият климат в страната рязко се промени. Освен това тя има десетилетни проблеми със Северна Корея и няма да влезе в една такава война пред страх да не влоши отношенията със съседката си. А в Япония има много пацифистки настроения, който няма да позволят да участва във военен конфликт, ако не решат някога да променят конституцията си. Нещо повече, смятам че две азиатски държави никога няма да воюват с друга азиатска държава заради Америка, поради простата причина, че ако те имат някакви спорни въпроси с Китай, ще ги решат по друг начин, а не д приобщаване към западна сила”, каза политологът.

Според него Тайван е важен, защото „който има влияние върху Тайван, има влияние върху целия регион“.

„Ако имаме преместване на баланса на силите към една от двете страни (САЩ, Китай), то този превес ще бъде решителен. Ако Америка получи пряк достъп и контрол до Тайван, то тя ще може да заплаши границите на Китай и самия Китай. А за Китай Тайван не е просто въпрос на вътрешни работи, каквото Куба беше за САЩ по време на Студената война”, каза Иванов.

Латинските държави обаче са повлияни от външната политика на САЩ, смята политологът.

„Ако Китай успее да засили своето присъствие в региона, то това би означавало и по-лесен достъп до западното крайбрежие на САЩ, което пък изравнява сериозно паритета между Америка и Китай в региона”, добави той.

Той все пак смята, че има воля да се възобнови диалога между САЩ и Китай в момента, но след посещението на Пелоси в Тайван САЩ са ограничили сериозно своите дипломатически възможности.

„Такава воля има и от страна на Китай, и от страна на САЩ. Въпроса е, че с това посещение на Нанси Пелоси в Тайван Америка затвори голяма част от вратите на дипломацията. Ако сега си представим отношенията между двете страни като една огромна шахматна дъска, ще видим, че върху нея Китай има обективен ход напред пред Америка. От тази гледна точка, резултата е 1:0 за Китай”, каза той.

На този етап се оформят три сценария, които Иванов би могъл да разграничи като възможни.

„Първият е деескалация, като имам предвид мирно обединение между Китай и Тайван, което обаче ще стане не по-рано от рамките на 1-2 десетилетия. По голямата част от китайския народ е на мнение, че това обединение трябва да стане мирно. Вторият сценарии е по-неблагоприятен. Ако Западът продължава да провокира Китай, твърде е възможно Китай да избърза с обединението и това би довело до сериозна промяна на баланса на силите в региона. Това вече може да принуди останалите държави да се намесят. Подобен конфликт лесно може да премине и да прерасне във военен конфликт между САЩ и Китай. Третият сценарий е война между Америка и Китай. В една подобна война, Америка ще претърпи катастрофални загуби, защото, както американски експерти казват – периферното военно сдържане и традиционните офанзивни доктрини, които Америка използва, няма да сработят срещу Китай. Китай ще претърпи икономически загуби, което сериозно ще разстрои отношенията между двете икономики и светът никога повече няма да се възстанови от една такава война”, каза той.

Политологът заключи, че никой няма интерес от един такъв сблъсък и за международната общност е важно такова бъдещо обединение с Тайван да стане по мирен път. /БГНЕС