Трудно е да се повярва, че ще са намери дипломатическо решение, тъй като интересите на Русия и Украйна са фундаментално несъвместими. Непоколебимата цел на Украйна е освобождаването на нейните територии и признаването на границите ѝ отпреди 2014 г. В същото време целта на Русия не е нищо друго, освен елиминирането на украинския режим, русифицирането на населението и постоянната окупация на поне завладените в момента територии - ако не и на цялата страна.
Въпреки че победата на Русия изглежда практически невъзможна, няма признаци, че този конфликт ще приключи. И единствената позиция, която Западът може да заеме, е да продължи да подкрепя Украйна с повече военна помощ и финансиране на възстановяването, докато Русия продължава да сее смут.
Всяването на смут е добре изпитан инструмент и тактика на войната, а кибервойната представлява новата граница на тази арена. Тя започва да размива разликата между мир и конфликт и все повече придобива цветовете на последния. Като такава кибервойната рискува скоро да се превърне в легитимна област на операциите на НАТО, сравнима с конвенционалните методи за водене на война на сушата, в морето, във въздуха и в космоса. Нейната нарастваща роля във войната в Украйна се приближава до точката, в която скоро може да оправдае задействането на ангажимента по член 5 от Договора за колективна отбрана - което би променило правилата на играта. Политическото решение на 30-те държави - членки на НАТО, ясно да определят конкретната кибервойна като изискваща колективен отговор, е поле за обстойно обмисляне. Сегашната ситуация обаче ще остане неясна и неопределена, докато няма точност или консенсус относно прага за определяне на нападението.
Оптимистичната гледна точка би била, че несигурността остава достатъчно възпираща за кибергрупите да не предприемат по-разрушителни действия - дори и да признават военните предимства на кибервойната като подкрепа на конвенционалната война. Според тази теза типът кибератаки, разгърнати в настоящата война - като оръжие на авторитарни държави - рискува да създаде все по-негативна пропаганда за руския режим и да продължи да ерозира обществената подкрепа за неговите военни и политически цели.
Това означава, че войната в Украйна реално може да постави началото на нов световен ред, основан на отворено международно киберпространство, променяйки гледната точка за националния суверенитет, докато държавите намират нови начини да реагират на кибератаки. /БГНЕС
-------------------------------------
Кристина Ванберген, "Политико"
Брюксел / Белгия