Нейният министър на външните работи Йепе Кофод заяви, че експлозиите и изтичането на газ в Балтийско море са въпрос на дълбока загриженост за датското правителство и неговите съюзници. „Това е международен въпрос и е изключително важно да поддържаме тесен контакт, за да разберем какво е причинило инцидента, каза той.
Ще реагира ли ЕС?
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че "всяко умишлено нарушаване на активната европейска енергийна инфраструктура е неприемливо и ще доведе до най-силния възможен отговор".
В миналото европейските лидери бяха твърде склонни да пренебрегват нападенията на чужди правителства на собствената си територия – „Политико“ припомня многократните експлозии в оръжейни складове в България, убийството посред бял ден в берлинския парк Тиргартен през 2019 г., което според съда е било поръчано от руската държава, или за отравянията с полоний и новичок във Великобритания. Това не е обезкуражаващо за всяка враждебна държава, която иска да предизвика хаос в Европа.
А може ли ЕС да реагира?
Дори и ЕС да открие кой е отговорен, блокът не може да направи почти нищо в отговор на подобни саботажи, освен да наложи (още) икономически санкции. Длъжностни лица заявиха, че сега основните действия са в ръцете на националните правителства и техните агенции за сигурност.
За съюз с около 450 млн. жители и една от най-големите икономики в света, е доказателство за неговата слабост, че когато бъде нападнат, той няма как да разследва, камо ли да предприеме ответни мерки, а трябва да разчита на националните си членове.
Стремеж към подсигуряване на инфраструктура
В момента страните в Европа се опитват да обезопасят своите тръбопроводи, кабели, сондажни платформи и терминали за втечнен природен газ, като официални лица предупредиха, че над норвежките петролни и газови платформи са били засечени неидентифицирани безпилотни апарати.