Почина синът на големия български революционер Димитър Гюзелев

Почина синът на големия български революционер Димитър Гюзелев – Богомил Гюзел, предаде репортер на БГНЕС.

Димитър Гюзелев е един от дейците на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО. Той е роден през 1902 г. в град Дойран. Заедно с братя Чкатрови е ръководител на българската интелигенция в Македония между двете световни войни.

През май 1927 г. е задържан от държавна сигурност на Кралството на сърби, хървати и словенци. Той е един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес. Осъден е на 20 години строг тъмничен затвор. След освобождаването му на Гюзелев не е разрешено да се завърне в Македония и работи като гимназиален учител в сръбския град Чачак, където се ражда и синът му Богомил през 1939 г., бъдещ известен поет и драматург.

На 9 септември 1938 година Гюзелев е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската скупщина, д-р Владко Мачек меморандум, в който се обявява против белградския режим.

Димитър Гюзелев успява да се завърне в Македония едва след освобождението й от сръбска окупация през 1941 г. На следващата година е назначен за директор на Радио Скопие. Защитава докторска дисертация по философия в Загреб и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“.

В предговора към тази книга той пише: „ММТРО е най-голямата политическа проява на българската интелигенти и младежи в Македония през непоносимото сръбско робство. Историческата роля на тази организация се прояви с героизма и националната мистика на жертвите от бойните редове на ММТРО. И в момента, когато врагът мислеше, че ще уязви младите поколения чрез отровата на сърбизма, македонската младеж беше тайно стегната в стройни дисциплинирани петорки... Напълно оформени национално непрестанно живеещи с грижите и идеалите на народа, надарени с рицарско честолюбие, горди с народностния си произход, свързани с един революционен морал, до саможертва пропити с любов към родината, те сновяха и будеха народа на бунт против врага и устояваха на всяко обезбългаряване“.

Извън Скопския студентски процес през 1927 г. студентските активисти на ММТРО, които уж останаха на свобода, като Благой Монев от Щип, Трайко Попов от Гевгелийско, Тодор Попйорданов от Кочани, Кирил Ципушев от Радовиш, Тома Куюмджиев от Струмица и Кольо Чакъров от Дойран, са избити от сръбския окупатор без съд и присъда. Техните подвизи ще могат да се видят през призмата на историческото значение на ММТРО, чиито членове бяха.

Книгата на Димитър Гюзелев „Жертвите на Скопския студентски процес“ днес би могла да се възприема като метафора на жестокостта, насилието и жертвоприношението, като метафора на извисения дух, воля и светостта на борбата. Но тази книга е по-скоро метафора на идеализма, изправен пред съда на йезуитите, които след 1991 г. имат една-единствена грижа: как да изглеждат модерни и демократични, без да променят нищо в матрицата за Македония, изкована в тайните партийни квартири на ЮКП...

Дълг на днешната македонска интелигенция е да възроди любопитството и преклонението към подвига на тези чеда на Македония, които не сведоха нито за миг глава пред чуждия натрапник. РС Македония е твърде малка по население, за да си позволи забрава за най-достойните си синове. Дълъг е пътят на младата Република към Европа, но те – Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и техните другари са оня национален духовен капитал, пред който и евродепутатите от Брюксел и Страсбург, биха коленичили с респект и възхищение.

След края на Втората световна война, през 1945 г. Димитър Гюзелев заедно с Димитър Чкатров са осъдени на смърт като „български фашисти“, защото са се борили за българското население в Македония. Двамата са разстреляни недалеч от Скопие. Гюзелев загива на 43-годишна възраст. /БГНЕС