Ако бойните действия бяха продължили, съществуваше голяма вероятност да паднат Степанакерт, Мартуни, Аскеран. „Впоследствие хиляди наши войници можеха да се окажат под обсада и да се стигне до колапс. Ние бяхме принудени да подпишем това споразумение“, каза Пашинян в публикуваното видеообръщение.
Той обясни, че решението е взето след препоръки на Генералния щаб и на ръководството на Нагорни Карабах.
Генералният щаб е докладвал за проблеми с ресурсното обезпечаване, което също е било взето предвид от политическото ръководство на страната.
На 9 ноември президентите на Русия Владимир Путин и на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян подписаха съвместно заявление за пълно прекратяване на бойните действия в Нагорни Карабах. В него двете воюващи страни се задължават да останат на заетите от тях до момента позиции, а в региона да бъдат разположени руски мироопазващи сили за срок от най-малко 5 години с възможност за продължаване на този период, припомня БГНЕС.
От Министерството на отбраната и от Генералния щаб на Армения заявиха, че въоръжените сили ще изпълняват постигнатите договорености и призоваха населението да се въздържа от действия, които биха дестабилизирали страната.
Президентът Армен Саркисян обяви, че започва политически консултации, на които да бъде обсъдена създалата се обстановка. /БГНЕС