Палеонтологичният музей в Асеновград разказва за прародителите на днешните слонове

Създаден през 1990 година като филиал на Националния палеонтологичен музей към БАН, Палеонтологичният музей "Димитър Ковачев" в Асеновград разказва невероятната история на обитателите на тези места отпреди преди 7-8 млн. години, а събирането на колекцията и нейният принос към науката, са още една история – този път на човешкия дух. За съжаление, в условията на извънредна епидемична обстановка обаче посещаемостта в музея спада с 2/3.

Кореспондентът на БГНЕС за Пловдив и района разказва за сградата, разположена на хълма Баделема в Асеновград, която тотално може да преобърне представата ни за света наоколо.

Музеят отвори отново врати на 4 януари, когато бяха охлабени противоепидемичните мерки.

„Доста неблагоприятно ни се отрази цялата обстановка, все още хората идват плахо, основно семейства с по 3-4 души. Голяма част от посетителите ни преди бяха ученици“, казва уредникът на музея д-р Недко Недялков.

Музеят, който ни връща назад във времето – преди 7 милиона години, се намира на хълма Баделема в Асеновград. Създаден е през 1991 година като филиал на Националния палеонтологичен музей към БАН. Основна заслуга за създаването му има учителят по биология в местната гимназия Димитър Ковачев, който през 60-те години на миналия век, заедно с негов ученик откриват скелет на динотериум край село Езерово. Неговата находка е изложена в Националния палеонтологичен музей в София, а точно копие посреща посетителите на музея в Асеновград.

Динотериумът не е динозавър. Той е прародителят на днешните слонове и също като тях е тревопасен. Тежи 12 тона и достига до 7 метра дължина и 5 метра височина.

В 30 витрини могат да се видят още корали, амонити, изкопаеми морски таралежи и останки от фосилни костенурки, но основната част на колекцията са изкопаемите бозайници - всъщност точно тук, в Асеновград, се намира и най-голямата у нас сбирка от неогенски гръбначни животни.

Научната колекция от късномиоценски бозайници включва 25 000 образци от повече от 40 вида - включително и многобройни останки от видове, които и в момента са в процес на активно изучаване.

Своето място в музея намира и трипръстият кон, наречен още хипарион. Той е сглобен от останките от 11 животни, всичките намерени в селището на с. Хаджи Димово. /БГНЕС