Пълен провал на срещата в Аман и опитът за разкол в православието

Пълен провал претърпя инициативата на Йерусалимския патриарх Теофил за среща на предстоятелите на православните църкви в Аман, която трябва да започне на 26 февруари.

Основна тема на срещата трябваше да бъде въпросът с автокефалността на Украинската православна църква, която получи томос в началото на 2019 г. от Вселенския патриарх Вартоломей. Руската православна църква прекъсна отношенията си с Вселенската патриаршия, но и с Гръцката и Александрийската, които признаха УПЦ.

Българската православна църква категорично отказа участие, включително и да изпрати свои представители в Аман. Най-големият удар срещу инициативата на Йерусалимския патриарх Теофил нанесе отказа на Антиохийския патриарх Йоан, който се счита за близък на Москва.

Грузинският патриарх Илия II също отговори отрицателно на двете писма на Йерусалимския патриарх Теофил за среща на предстоятелите на православните църкви в Аман на 26-27 февруари.

Според руската агенция Интерфакс освен Московския патриарх Кирил участие във форума ще вземе и Сръбският патриарх Ириней. Румънската и Полската църкви заявиха, че няма да изпратят предстоятелите си, но ще бъдат представени от митрополити.

Досега автокефалната Православна църква на Украйна е призната от Константинополската и Александрийската патриаршия, както и от Гръцката православна църква. Константинополската патриаршия предаде св. Миро на предстоятеля на ПЦУ митрополит Епифаний, а Александрийската патриаршия и Атинската архиепископия включиха ПЦУ в своите диптиси.

Формалният инициатор на събора в Аман беше Йерусалимският патриарх Теофил III. Той предложи това, заобикаляйки Вселенския патриарх Вартоломей, по време на посещението си в Москва през ноември 2019 г., след среща с патриарх Кирил и Владимир Путин. Патриарх Теофил беше в Русия, за да получи награда (премия) от руския „Фонд за единство на православните народи“. Тогава Руската православна църква (РПЦ) представи предложението за събора като инициатива на Йерусалим.

За РПЦ е важно православните събори да се провеждат на чужда територия. Москва прекъсна отношенията си с Вселенския патриарх. После тя се опита да привлече на своя страна Александрийската патриаршия, като втора „по чин“, но през есента на миналата година патриарх Теодор II призна автокефалията на Православната църква в Украйна (ПЦУ). В отговор на това през декември РПЦ прекъсна отношенията с Александрия и изведе енориите си в Африка от юрисдикцията на Александрийската патриаршия. Антиохийската църква не става за подставено лице-инициатор за събора, защото се знае, че е сателит на РПЦ.

Затова в последния момент руснаците се преориентираха към Йерусалим, четвъртата църква на православната карта на света. След нея следва самата РПЦ, а всички останали са по-назад в диптиха. „Йерусалим в йерархията е преди Москва. А РПЦ иска всичко да бъде направено от други, за да не ги обвинят, че съборът е вдъхновен от Русия“, обяснява Горевой.

Главната задача на РПЦ на това събиране е да организира коалиция срещу Константинопол, приближавайки се към голямата цел: пренасянето на Вселенската патриаршия в Москва. /БГНЕС