Изследването за първи път потвърди, че скоростта на звука на Марс е по-ниска - той се движи със скорост 240 метра в секунда в сравнение с 340 метра в секунда на Земята. Това се очакваше, тъй като атмосферата на Марс е съставена от 95% въглероден диоксид - в сравнение с 0,04% на Земята - и е около 100 пъти по-малко, което прави звука с 20 децибела по-слаб, се казва в изследването.
Но учените били изненадани, когато звукът, издаван от лазера при изследването на скалите, се разнесъл на 250 метра в секунда - с 10 метра по-бързо от очакваното.
"Малко се паникьосах", казва Морис. "Казах си, че едно от двете измервания е грешно, защото на Земята има само една скорост на звука."
Те открили, че на повърхността на Марс има две скорости на звука - една за високочестотните звуци, като изщракването на лазера, и друга за по-ниските честоти, като свистенето на ротора на хеликоптера. Това означава, че човешките уши ще чуят високите звуци малко по-рано.
"На Земята звуците от един оркестър достигат до вас с една и съща скорост, независимо дали са ниски или високи. Но представете си, че на Марс, ако сте малко по-далеч от сцената, ще има голямо забавяне", казва Морис. "Всички тези фактори биха затруднили разговора на двама души, които са само на пет метра един от друг", се казва в изявлението на френския изследователски институт CNRS.
Иначе на Марс е толкова тихо, че учените многократно се опасяваха, че нещо не е наред, вероятно спомняйки си за два неуспешни предишни опита през 1999 и 2008 г. да запишат звук там.
"Там има малко естествени източници на звук с изключение на вятъра", казват учените в изявление, свързано с проучването.
Микрофоните все пак са уловили многобройни "трясъци", когато металните колела на марсохода са взаимодействали със скалите, се казва в проучването.
Записът би могъл да предупреди и за проблеми с марсохода - подобно на това как шофьорите усещат, че нещо не е наред, когато колата им започне да издава странни звуци.
Морис каза, че смята, че "научната авантюра" да се вземат микрофони на Марс е била успешна.
Тиери Фуше от Парижката обсерватория, който също е участвал в изследването, заяви, че прослушването на турбулентността, като например вертикалните ветрове, известни като конвекционни шлейфове, "ще ни позволи да усъвършенстваме нашите числени модели за прогнозиране на климата и времето".
Бъдещите мисии до Венера или до луната на Сатурн, Титан, също биха могли да бъдат оборудвани с микрофони.
А "Perseverance" далеч не е приключил с подслушването. Макар че основната му мисия продължава малко повече от две години, той може да остане в действие и след това - марсоходът "Curiosity" все още се движи девет години след планирания двугодишен престой. /БГНЕС, АФП