По време на своето почти 6-годишно пребиваване на поста той работи тихо зад кулисите, за да предотврати „кипеж“ в ивицата Газа, да запази възможността за решаване на конфликта между Израел и Палестина и да постигне подкрепа за израелско-арабското нормализиране на отношенията като предпочитана алтернатива на израелската анексия на територия на Западния бряг. И макар че в работата му няма нито едно постижение, привлякло общественото внимание, той е спечелил уважението почти на всички, с които се е срещал и много от които се гледат един друг като врагове, пише изданието. „Аз лично разчитах на него“, каза Моше Калон - бивш финансов министър на Израел. 48-годишният Младенов се завръща в родната си България, след като отказа да поеме предложения му от генералния секретар на ООН пост в Либия, за да се справи поредната високопоставена задача в Либия, „за да се бори със сериозен здравословен проблем“. В интервю Младенов споделя, че мисията му е била „изолирана от всякакъв вид взаимодействие на високо ниво“. „По принцип едната страна очаква да повторите това, което казват, другата страна очаква да си отидете и това е всичко“, разказва бившият пратеник на ООН. Той обаче не направи нито едното, нито другото, пише вестникът.
През 2016 г. настоя Близкоизточния квартет от медиатори - САЩ, Русия, ЕС и ООН, да издаде новаторски доклад за конкретни стъпки, които с малко надежда за пробив биха могли поне да запазят възможността за решение на въпроса за две държави.
Да се предприемат действия при липса на преговори противоречиа на дипломатическата доктрина по онова време, според която възобновяването на мирните преговори е от първостепенно значение и начин да се реши всичко.
Младенов, обаче, не мисли, че това е правилния подход.