Никола Кицевски: Функционалната неграмотност е най-големият ни проблем

„Към момента българското образование трудно може да се дефинира, като практически ориентирано“. Това заяви в интервю за БГНЕС Никола Кицевски, директор на издателство „Просвета“.

Той коментира основните проблеми и предизвикателства, които се изправят пред родната ни образователна система.

„Има неща, които са неизбежни за всяко едно образование, тоест изработването на умения. Умението да се чете и пише, фината моторика, развитието на ръката, тези неща ги имаме. До четвърти клас сме с едно добро образование, но колкото по-нагоре върви образованието, толкова по-непрактични стават определени предмети. Голяма част от нещата, които се учат в гимназията, трябва да отпаднат“, заяви Кицевски и подчерта, че най-важно е умението да се справяш с живота, което е доста сложно, за да се преподава в учебник.

Специалистът е против свалянето на материал от горни в долни класове.

„Това не може да бъде правено механично, а трябва да бъде съобразено с възрастта на учениците, защото на една възраст може да научиш нещо, но да възприемеш друго по-трудно, което е свалено от горен клас“, заяви Кицевски.

Той не е противник на матурата по математика, която е средство за кандидатстване след седми клас.

„Този изпит след седми клас е вход към елитните училища, а едно елитно училище иска да има дете, което да има добри езикови и математически способности. Това е един начин за определяне на децата, които ще отидат в по-сериозни гимназии“, подчерта Кицевски.

Дигиталното образование е на много високо ниво, като мнозинството от учителите се справят с предизвикателството, смята издателят.

„Дигиталното образование не е бъдеще, а настояще. Епидемичната криза беше двигател на дигиталното образование, тя ускори процесите. Дистанционното обучение без новите технологии не е възможно. В България дигиталното образование не е просто бъдеще, то е в една от най-напредналите си форми в цяла Европа. Учителите се справят. Включително тези в предпенсионна възраст, защото те са много отдадени на професията си. Дори в училища в малки населени места, учителите успяват да усвоят технологиите, но не може да бъде заменен човешкият контакт“, категоричен е Никола Кицевски.

Застаряването на българските учители е огромен проблем, но вече има и изгледи за подмладяването им.

„Застаряването на учителите е проблем, но след като те получиха увеличение на възнаграждението си, вървим към едно сериозно подмладяване на учителите. Тук идва въпросът, какви учители идват от висшите учебни заведения, колко от тези учители са подготвени да учат децата по нов начин с тези знания и умения, които са нужни за 21 век“, каза Кицевски.

Не е ниска бройката на ученици, които отпадат от образователната система.

„Този процент не е малък. Има и такива, които завършват седми клас и въпреки всичко остават неграмотни. Има истински неграмотни, но те са по-малко. По-голям проблем са функционално неграмотните, тоест те не могат да разберат това, което четат. Този проблем произтича от занемаряването на българското образование. В началото на демократичните години учителят беше поставен в едно много неравностойно положение. Образованието беше натиснато надолу и не се смяташе за ценност. Други ценности заедно с чалга културата и мутренските времена изпълзяха нагоре. Друг проблем е, че у нас една голяма част от населението не възприема образованието, като ценност“, обяви директорът на издателство „Просвета“.

Мерките на министерството за превенция на отпадането от училище

„Министерството прави много по този въпрос, но това зависи от волята на директора, учителските колективи, но най-вече зависи от семейството, което гледа детето. Против волята на семейството, каквито и мерки да се вземат, няма да са успешни“, заяви той.

Училището не е институция, която пречи на развитието на учениците, категоричен е той.

„Училището би могло да пречи, ако въвежда униформеност или поставя въображението в рамки, но това се случва рядко. Училището винаги дава нещо позитивно“, каза Никола Кицевски. /БГНЕС