Наследникът на Наполеон и Жозефин, който загина за свободата на България

XIX е векът на големите промени в Европа, постепенно старите режими отстъпват място на новите буржоазни отношения. Въпреки това аристокрацията все още е доминиращо съсловие в редица европейски държави. Нейните позиции в сфери като дипломацията и военното дело се запазват почти до края на Първата световна война.


Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) не прави изключение. В нея взимат участие както представителите на обикновеното дворянство, така и на императорската фамилия – т.нар. велики князе. Един от тях ще отдаде живота си за свободата на нашето отечество. Това е княз Сергей Лойхтенбергски – правнук на френската императрица Жозефин, съпруга на Наполеон Бонапарт.


„Князът на пръв поглед произхожда от една руска фамилия, която всъщност далеч не е руска, а показва фактът, който ние често пренебрегваме като историци, и като общество, че тя е интернационална. Колкото е национална една аристокрация, колкото държи на своите национални проблеми и ги разрешава с войни и дипломация, толкова тя е интернационална по своите семейни връзки“, заяви пред БГНЕС историкът Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН.


Биографията на княз Лойхтенбергски, който е участник в Освободителната война, е един типичен пример за това. „Той има реален принос за освобождението ни и за създаването на модерната българска държава. Неговите корени са повече френско-германски, отколкото руски, но в същото време той е руски дворянин от неговия най-висш елит“, заяви Поппетров.


Князът е наследник на фамилията Боарне, която води началото си от един администратор – губернатор на карибския остров Мартиника, който на свой ред има син генерал във френската революционна армия. „Този генерал е имал нещастието да загуби сражението при Майнц, което е ключово за революционната армия и поради това е гилотиниран в епохата на терора. Остава син – Йожен. Но тук важното е друго. Гилотинираният генерал е бил женен за една благородничка от средна ръка от Мартиника, която е наричана от император Наполеон I Жозефин – това е императрицата, неговата първа законна съпруга, а той е нейният втори мъж. Наполеон осиновява нейните деца“, посочи историкът.


Йожен дьо Боарне има една невероятна кариера. Става вицекрал на Италия, след това е изпратен на военна мисия в Бавария, където се жени за принцеса от управляващата династия Вителсбах. „Покрай брака с тази баварска принцеса, дъщеря на един от най-издигнатите в интелектуално отношение владетели от онази епоха крал Максимилиан Йозеф, Йожен получава титлата херцог Лойхтенбергски. Тя се дава на чуждите аристократи, които влизат в семейството на баварските крале. Йожен умира през 1824 г. в Мюнхен и се счита от германските историци като немец, въпреки че е французин“, разказа Николай Поппетров.


Фамилията се оказва в Руската империя благодарение на едно от седемте деца на Йожен – Максимилиан Наполеон дьо Боарне (1817 – 1852), който сключва брак с великата руска княгиня Мария Николаевна, дъщеря на император Николай I и пруската принцеса Шарлота.


„Максимилиан е изпратен с военна мисия в Санкт Петербург през 1837 г., където се влюбва в Мария и остава в Русия. Там създава семейство през 1839 г. За тях императорът построява един от най-внушителните и красиви дворци – Маринския, намиращ се до прочутия Исакиевски събор“, разказа Поппетров.


Братът и сестрите на Максимилиан също са сключили бракове с водещите кралски семейства – едната сестра е омъжена за краля на Швеция, другата за императора на Бразилия, а брат му за кралицата на Португалия. „От седем деца три са сродени с водещи династии. Това е една илюстрация на династичните връзки и тяхното значение в онази епоха“, заяви Николай Поппетров.

Но освен в България наследниците на Йожен дьо Боарне участват в сложните игри на баварската фамилия Вителсбах на Балканите. Имало е предложение гръцкият крал Отон, който е бил бездетен, да бъде отново наследен от баварски принц, този път с фамилията Лойхтенберг. Втората възможност е била тя да оглави новосъздадената Румъния, но и в двата случая плановете пропадат. „Виждаме как един човек, който ще стигне до България как неговата фамилия остава диря в целия Балкански регион. Балканите са едно от полетата на засилен династичен интерес от страна на германските държави и по-конкретно на двете големи монархии – Прусия и Бавария“, посочи историкът.

Той подчерта, че ние подценяваме династичните отношения, а те остават определящи за XIX век. „Тази смесена кръв, която тече в жилите на теза аристократи ги прави отворени към други култури и космополити в една голяма европейска политика. Но другото, което е по-важно те стават националисти и привърженици на политиката на държавата, в която живеят. Лойхтенберг ще бъдат руски офицери, цар Фердинанд I ще бъде български монарх и ще държи на Велика България, а румънският крал, който е от семейството Хоенцолерн в крайна сметка през Първата световна война ще воюва срещу Германия, управлявана от същата фамилия. Това е една тематика, която трябва да се осмисля много по-широко“, заяви историкът.

Максимилиан Лойхтенбергски има също седем деца. Княз Сергей Максимилианович (1849-1877 г.) е шестото дете, като в семейството му има и още двама братя, свързани по някакъв начин с България. Княз Николай Лойхтенбергски се проявява в боевете за Казанлък, Нова и Стара Загора, а княз Евгений е женен за сестрата на генерал Скобелев.

Княз Сергей е трябвало да прави кариера в държавната администрация и по-точно в ключовото през онази епоха Министерство на вътрешните работи, което е в основата на Великите реформи, отворили пътя на Русия към капитализма. Сергей обаче избира военната кариера: „По онова време децата на елита не бягат от военната кариера, както е сега“.

Княз Сергей получава назначение в Действащата руска армия на Балканския полуостров. В състава на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко се проявява при освобождението на Търново. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1877 г. Командирован е в Русчушкия отряд с командир великия княз Александър Александрович. На 24 октомври 1877 г. по време на разузнаване при село Иваново е убит.

„Това е първият представител на императорското семейство, който загива на българска територия във войната. Тези аристократи идват тук, сражават се с цел да спечелят една война – едни от резултатите, на която е тези братя славяни да бъдат освободени, макар че за княз Сергей не са братя славяни, но политиката е такава. Вие сте чужденец в Русия, натурализирали сте се, тази политика е вашата родна политика. Светът е много динамичен и не е точно това, което ние си представяме“, обобщи Николай Поппетров. /БГНЕС