На пазар край българската „Пазарска църква“ в Пирот

През последните години десетки хиляди българи масово посещават общините в Западните покрайнини в съседна Сърбия. Най-много българи се срещат в Цариброд, Пирот и Ниш и особено по време на празници и през почивните дни, предаде репортер на БГНЕС.

Църквата "Рождество Христово" е построена през 1834 г.

Обикновено новините за „българския десант“ в тези места се свързват с ресторанти и СПА-центрове. В еднообразните репортажи непрекъснато се говори за по-ниските цени на туристическите услуги и разрешението да се пуши свободно навсякъде.

В Пирот, който през средновековието се нарича Момчиловград се намира, един от символите и красотата на града – Момчиловата крепост. Разположена до река Нишава, крепостта е построена през XIV век от известния български владетел от Родопите Момчил войвода. До Освобождението от османско робство Пирот е изцяло български град. Сръбското проникване започва през 19-ти век. Никъде около Момчиловата крепост, която от 1979 г. е Паметник на културата, няма никаква информационна табела, че тя е българска. Няма дори данни за "сръбската" легенда, която твърди, че е била построена от княз Лазар.

Момчиловата крепост - никъде не се посочва, че тя е българска

Оглушителна е и липсата на информация за двете български църкви – „Рождество Христово“, по-известна на всички в града като „Пазарската“ църква. Тя е построена през 1834 година от български майстори, също като и "Успение Богородично”, създадена от Никола Йованов Образописец от Самоковската школа. От стенописите ясно си личи българският характер и произходът на двата храма. Липсата на информационни табели явно прикрива желанието да се пренапише миналото. Така както става по тези места от 150 г. насам.

До Освобождението Пирот е изцяло български град

А табели в Пирот не липсват и особено в централната част, в памет на "жертвите от окупатора или пък за убитите от сътрудниците на врага".

И, разбира се, „в духа на добросъседските отношения и спазването на правата на българското национална малцинство в Сърбия“, всяка година има чествания в памет на „жертвите от българския фашистки окупатор“. А на тях задължително присъства по някой и друг министър от Белград. Сигурно за да не пострада „дружбата между двата братски народа“.

От стенописите личи българският характер на църквата

На въпроса на репортер на БГНЕС дали се намираме в построената от българите църква, клисарят в една от тях с намръщен тон отговори: „Тук няма нищо българско, тук всичко е общо, балканско“.

Излишно бе да поискаме повече пояснения за това какво означава - общо балканско.

При толкова масирано българско присъствие за пазар или за отдих с минимални усилия местните власти може да увеличат приходите си и печалбите от нашите туристи - като посочат богатото културно историческо наследство. Но, истината е по-страшна от парите и печалбите, колкото и големи да са те. /БГНЕС