Може ли вълната от протести на Балканите да доведе до промяна

Миналият уикенд бе белязан от поредна вълна от антиправителствени протести в Сърбия, Черна гора и Албания, при които десетки хиляди хора излязоха по улиците. Така започва, поместеният на сайта на „The Globe Post“ анализ на Веско Гарчевич, професор по международни отношения и дипломация в Университета в Бостън, за протестите, обхванали балканските страни през последните месеци и седмици.

Протестирайки срещу авторитарната власт, характерната за региона корупция на управляващия елит, партокрация, и влошаване на икономическата ситуация, сърбите демонстрират в продължение на месеци, докато в Черна гора и Албания протестиращите са по улиците едва от няколко седмици.

Въпреки че, повечето протестиращи в трите балкански държави заявяват своето нарастващо недоволство към онези, които са на власт, и демонстрират силно желание за обща промяна, демонстрациите не могат да бъдат поставени под общ знаменател.

Гражданските размирици започнаха първо в Република Сръбска, сръбската автономна област Босна и Херцеговина. Случаят със студента, който почина след вероятна полицейска бруталност, разпали недоволството на хората. След няколко седмици властите забраниха протестите и арестуваха организаторите.

В Албания размириците са организирани от опозиционната партия, чиито политически дневен ред е да призовава за нови избори и да доведе партията си до власт. В Сърбия, антиправителствените митинги, предизвикани от побоя над опозиционен лидер, са смесица от граждански активизъм и политически инженеринг. Междувременно в Черна гора гражданското неподчинение бе насърчено от корупционните скандали, в които са въвлечени висши служители от управляващата партия.

Протестите са мирни и гражданските групировки държат националистически настроената опозиция настрани - поне засега.

Глад за демократични реформи

Независимо, че мотивите на повечето протестиращи са ясни и решителни, това не гарантира промяна към по-добро. Северна Македония, която след месеци на демонстрации оказва натиск върху правителството си за разрешаване на дългогодишния спор за името с Гърция, е обещаващ и вдъхновяващ пример.

Но едно по-реалистично наблюдение би описало Северна Македония като изключение в региона. От друга страна, смяната на правителството не води непременно до по-голяма отчетност. Сърбия е доказателство за това, както и Албания, където нито Социалдемократическата партия, която е на власт, нито опозиционната Демократическа партия са постигнали това, което гражданите искат: ефективни демократични реформи.

Черна гора, където една политическа партия е на власт от десетилетия насам, често се представя като партокрация, където границата между държавата и управляващата партия е размита. В същото време страната отбеляза напредък в процеса на присъединяване към ЕС и се възхвалява от Брюксел като регионален лидер. Това обаче е свързано по-скоро с (не) способността на останалата част на региона да се реформира, отколкото с явния напредък на Черна гора.

Ролята на опозиционните партии

Тези, които са на власт носят най-голяма отговорност за социалните реформи, но не са единствената причина за бавното развитие на демокрацията. Един преглед на опозиционните партии в Сърбия и Черна гора поставя въпроси относно техния демократичен потенциал.

Политическият профил на „Съюз за Сърбия“, които стоят зад протестите в страната са неясни. Това е смесица от няколко умерени политически партии, съставляващи мълчаливо малцинство. Политическият манифест на Съюза е обещаващ в някои отношения, тъй като настоява за демокрация, свободни медии и свободни избори. Той обаче е много неясен, когато става въпрос за членството на Сърбия в ЕС, както и за сътрудничество с Москва и регионалната политика. По отношение на Косово, Съюзът е по-твърд от сегашното правителство. Тревожно е, че „Съюз за Сърбия“, включва крайно дясното, шовинистично движение „Двери“, което парадира с антиевропейски, ортодоксално-консервативни позиции.

Черна гора предлага повече или по-малко същата картина с някои нови положителни нюанси. Една от най-големите опозиционни партии, Демократичният фронт, смятана за ключов съюзник на Кремъл в страната, симпатизира на продължаващите протести в Черна гора, но се противопоставя на подобни събития в съседна Сърбия. Един от лидерите на фронта наскоро се присъедини към анти-ЕС „Движение“ на Стив Банън.

Нито един от опозиционните лидери от Черна гора или от Сърбия не осъди публично неотдавнашното събиране на облечените в черно привърженици на ултра националистическото сръбско четническо движение. На митинг във Вишеград, Босна и Херцеговина, тези националисти изпяха „отново река Дрина ще бъде окървавена“. Дрина, бележи границата между Сърбия и Босна, а Вишеград е мястото, където мюсюлманите бяха избити през 1992 г., в началото на войната в Босна.

В регион, който е пострадал от кървавия междуетнически конфликт, всяка политическа група, която иска да живее според прокламирания си граждански профил и насърчава толерантността, трябва да се дистанцира от привържениците на омразата и етническото насилие.

ЕС: „Не на Балканската пролет“

Ключовият външен участник – Европейският съюз - бездейства и не желае да застане зад протестиращите.

„Не на Балканската пролет“ бе една от първите реакции на Брюксел към протестите. В средата на сагата Брекзит, няколко месеца преди европейските избори и обременен от собствения си популизъм и национализъм, последното нещо, което Брюксел желае, е нестабилност на Балканите

Избягващият конфликти ЕС, рядко подкрепя неинституционалните форми на политическа борба, а днес - повече от всякога.

Москва, друг външен актьор, внимателно следи събитията, подкрепяйки в тази игра своите играчи. В Сърбия те нямат какво да губят, докато в Черна гора имат потенциал за голяма печалба.

След месеци на демонстрации логичният въпрос е: какво следва?

Протестите лесно могат да се радикализират, както се случи миналата седмица в Сърбия и Албания. Демонстрациите могат да бъдат похитени от националистическата опозиция, което би ощастливило Кремъл. Нито едно от горепосоченото не е рецепта за успех.

Освен Албания, където има възможност за предсрочни избори на хоризонта, има малко знаци, че амбициозните политически искания на протестиращите ще бъдат взети под внимание. Правителствата в региона възприемат времето като техен най-силен съюзник. Без да бъдат под натиск, те вярват, че уличната енергия ще угасне. Ето защо Балканите преживяват подобен модел отново и отново. На всеки няколко години гражданите излизат на улиците, за да изразят недоволството си срещу корумпираните политици, но след известно време енергията изчезва и страните се връщат към старите схеми.

В това политическо уравнение, за да спечелите билет за демократичното пътуване, имате нужда Брюксел да бъде на ваша страна. Обаче, изглежда, че ЕС не е подготвен или просто има други приоритети. /БГНЕС