Младич, Милошевич, Аркан: Какво се случи с балканските подпалвачи на войни

Какво се случи с основните участници в конфликтите в бивша Югославия, след като съдът в Хага утежни присъдите на двама бивши шефове на сръбски шпиони, осъдени за ролята им в балканските конфликти през 90-те години на миналия век. АФП прави обзор.

"Касапинът" Младич

Командирът на босненските сърби Ратко Младич, наречен "касапинът на Босна", беше осъден за геноцид и военни престъпления, свързани с близо четиригодишната обсада на босненската столица Сараево от неговите сили между 1992 и 1996 г. и с избиването на над 8000 мюсюлмански мъже и момчета в град Сребеница през 1995 г., наред с други престъпления.

През 2011 г. след 16 години бягство той е арестуван в Сърбия и е предаден на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), където през ноември 2017 г. е осъден на доживотен затвор.

Лидерът на босненските сърби Караджич

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич е обвинен в организирането на кампания за етническо прочистване, при която над един милион несръбски граждани са прогонени от домовете им в Босна и която включва широкомащабни убийства и изнасилвания.

Той се укрива от залавяне в продължение на 13 години, докато през 2008 г. не е арестуван в автобус в сръбската столица Белград, маскиран като лечител.

През 2016 г. той е осъден в Хага за геноцид в Сребеница и по девет други обвинения, включително за изтребление, депортации и вземане на заложници. Осъден е на 40 години затвор, но по-късно присъдата е увеличена на доживотен затвор.

Югославският лидер Милошевич

Бившият сръбски президент и бивш югославски лидер Слободан Милошевич умира в килията си в Хага през 2006 г. на 64-годишна възраст, докато е съден по 66 обвинения, включително за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В официален доклад се казва, че е получил сърдечен удар.

Той е обвинен в подклаждане на етнически конфликти и масови убийства в бивша Югославия по време на 13-годишното си управление.

Ултранационалистът Шешел

През 2018 г. съдиите на ООН признаха ултранационалистическия сръбски политик Воислав Шешел, заклет пропагандатор на "Велика Сърбия", за виновен в престъпления срещу човечеството и го осъдиха на 10 години затвор.

Съдът заяви, че Шешел е подбудил към убийствата на десетки хървати, мюсюлмани и други несръбски граждани в подстрекателски речи, подтикващи към насилие срещу тях.

Тъй като вече беше прекарал почти 12 години в ареста, лидерът на крайнодясната Сръбска радикална партия остана на свобода.

Хърватският генерал Готовина

Пенсионираният генерал от хърватската армия Анте Готовина, смятан от много хървати за герой от войната, беше осъден на 24 години затвор през 2011 г. за престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Хърватия през 1991-1995 г.

При обжалване той беше оправдан за убийството на етнически сърби при операция в хърватския регион Крайна и беше посрещнат възторжено при завръщането си в Загреб.

Военизираният лидер "Аркан"

Желко "Аркан" Ражнатович, сръбски мафиотски бос, оглавявал страховитото паравоенно формирование "Тигрите", е обвинен през 1997 г. от съда в Хага в престъпления срещу човечеството и военни престъпления в Босна през 1995 г.

Той е застрелян на 47-годишна възраст през януари 2000 г. в хотел в Белград.

Босненско-хърватският командир Праляк

Слободан Праляк, бившият военен командир на босненските хървати, се самоубива, като изпива цианид в Хага през ноември 2017 г., малко след като апелативните съдии потвърждават присъдата му от 20 години затвор за участие в "съвместна престъпна структура" за етническо прочистване на босненските мюсюлмани по време на войната.

Косовският партизански лидер Тачи

През април 2023 г. бившият президент на Косово Хашим Тачи (54 г.) и трима други лидери на партизанската Армия за освобождение на Косово (АОК) бяха изправени пред съда за военни престъпления в Хагския трибунал, създаден за разследване на жестокостите, извършени по време на войната за независимост на Косово от Сърбия през 1998-99 г.

Той отрича обвиненията, които включват убийства и изтезания. /БГНЕС