Зафиров обърна внимание и на още един фактор, който може да изиграе ключово значение за стабилността на страните от Близкия изток и Източното Средиземноморие и той е свързан продоволствената сигурност, тъй като регионът е зависим от доставката на жито, особено от Русия.
„Важно е да се отбележи също така, че стабилността на доставките на енергийни източници, специално на газ от Източното Средиземноморие и Залива, зависи от продоволствената сигурност. В момента се намираме в състояние на война, което заплашва доставките на храна, а държави, като Египет, са зависими от такъв тип доставки и когато се опитваме да разсъждаваме геостратегически, нека да мислим и за обратната връзка – как житото достига до тези пазари, колко бързо се случва, в какво количество и дали това застрашава по някакъв начин сигурността“, каза той. „Такъв проблем имаме в Ливан, Сирия, Ирак, Либия и един недостиг на храни може да се окаже проблем за пътищата за доставка на газ и ситуацията може да стане доста по-проблематична и сложна“, предупреди експертът.
На въпрос касаещ възможността за България да получава енергийни доставки от Близкия Изток, Зафиров припомни, че София вече е правила опити за договаряне на количества газ от държави от Близкия Изток, но безуспешно. И не винаги причината за това трябва да се търси у нас.
„За България би било по-добре в случая да бъде част от колективната система на ЕС за получаване на природен газ. Не знам дали София има потенциала да договаря сама количества „синьо гориво“, но това, което ме притеснява е как непрекъснато говорим, че сме 100% независими от руския газ, но не съм убеден дали сме успели да подсигурим тази независимост. Ние договаряме енергийни доставки, които не създават у населението чувство за предсказуемост “, заяви дипломатът.
Той предупреди, че това вкарва България в една нестабилна вътрешнополитическа плоскост, което налага бързи действия за договаряне на количества газ от държави в Близкия Изток и Средна Азия, но доколко такива преговори се водят е трудно да се прецени. /БГНЕС