Мирослав Павлов, учител: Елитност в образованието няма, трябва да търсим качество

Защо за толкова време в България не излезе истински начин да премерим качеството и успехите на образованието в страната? Пандемията изкара и задълбочи още повече проблемите, които съществуваха в българското образование. България трябва да има ясни показатели за това какво е качествено образование. МОН се опитва да промени нещата и всяко едно правителство дава някаква насока, но там трябва да има хора, които излизат от самата сфера на образованието. Има експерти, за които съм сигурен, че са стъпвали, но не са работили в училище.

Това заяви в интервю за БГНЕС Мирослав Павлов, учител по английски език и директор на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство в Мездра.

Павлов очерта основните проблеми, които в момента се наблюдават в средното образование, като на първо място посочи, че няма промяна в начина на преподаване. Освен това той заяви, че дистанционното обучение също е оказало негативни последици. Преди той да каже какви проблеми има в средното образование, даде пример, с който искаше да покаже, че начина на преподаване не се е променил през годините.

„Ако си зададем един въпрос може ли един хирург, който е работил през 1800-1900г. да оперира в зала и днешен хирург да оперира в онази зала от миналото или обратното, то отговорът е категорично не. Докато един учител, който е работил през 1800г.,1900г. и 2000г. може да преподава, защото начинът и класната стая е една и съща, което е неадекватно за днешното време”, каза той, като подчерта, че след като няма реални промени в начина на преподаване няма как да отговорим на нуждите на децата в момента. Той припомни, че от Априлската гимназия в Габрово тръгва и светското образование, освен това оттам тръгва и черната дъска и тебешира. „В много училища в България може да се види как и до днес по същия начин да преподават, а учениците са коренно различни, нуждите са коренно различни. Това, че сме сложили една мултимедия или интерактивна дъска не променя нищо. Това, че учениците виждат едни картинки не променя основата и начина на преподаване”, подчерта той.

Павлов смята, че дистанционното обучение е било прието по-скоро като почивка, а не като реален вариант за изучаване на учебния материал.

„Пандемията показа, че българското образование е изключително гъвкаво. Знаете колко бързо в училище ни се наложи да минем към обучение от разстояние. Смятам, че това е един огромен недостатък може би, защото се получи някакво образование, да получиха се някой положителни неща, обаче 90% от учениците го приеха като почивка. Това, което аз смятам за недостатък е това, че МОН не удължиха учебната година. Летните месеци можеше да си доучим“, каза той.

Павлов подчерта, че в България все още нямаме ясни критерии, по които да оценим качеството на образованието. Той посочи, че има и разлика в това по какъв начин се разглежда качественото образование в големите градове и в провинцията.

Павлов заяви, че в България трябва да има ясни показатели за това какво е качествено образование. Той обясни, че в София качеството на образованието на един ученик се измерва по това дали е приет в така наречените елитни гимназии. „За елитност можем да говорим единствено при породи животни, елитност в образованието няма, а трябва да търсим качество на образованието”, подчерта Павлов. Той добави, че в провинцията е много трудно, много трудна е и борбата за ученици, защото демографската криза оказва влияние.

Той коментира какви са били ползите от онлайн обучението, но заяви, че според него типът образование трябва да бъде променен, за да наблюдаваме подобряване на качеството на образованието в България.

„Смятам, че решихме една не малка част от проблемите. Тогава, когато вече се наложи да излизаме в такова обучение от разстояние, самата система вече изпита къде са грешките и може би много по-бързо и много по-добре бихме се включили в такъв начин на образование. Аз смятам, че ние трябва да отидем в съвсем друг тип образование”, каза той. Той припомни и резултатите от матурите и факта, че те спадат. „Тук трябва да обърнем внимание, че една част от учениците, учат само в училище, други разчитат на частни уроци, а трети на подсказки“, заяви той.

Павлов посочи, че бюрокрацията в образованието е станала прекалено голяма и заяви, че експертите в МОН може би не осъзнават какви са реалните проблеми и дори даде свой личен пример.

„МОН се опитва да промени нещата и всяко едно правителство дава някаква насока, но там трябва да има хора, които излизат от самата сфера на образованието. Има експерти, за които съм сигурен, че са стъпвали, но не са работили в училище. Той посочи, че на него му се наложило да излезе от сферата, защото е сменил работата си за известно време, след като се е върнал му е било изключително трудно да влезе в ритъма, в който е бил преди. „Отне ми повече от месец. Представете си ако излезеш за година, две, пет, шест ставаш далеч от проблемите в едно училище”, заяви той.

Павлов обясни, че с времето бюрокрацията е станала изключително голяма. „Тя стана като при лекарите. То повече пишеш отколкото преподаваш”, каза той. Според него, има постоянни проверки, които са изключително ненужни.

„Трябва да има проверки в училище, но трябва да бъдат в помощ на училището.”, подчерта той. Павлов посочи, че според него проблемите в българското училище са там, че родителите на страшно много деца са в чужбина. „Това са ученици, които са отгледани от баби и дядовци и това е липса на едно поколение. Тук се навързват много по веригата трудности като незаинтересованост на родителите и малцинствени групи“, каза той.

Павлов посочи, че за учителите трябва да има програми, които да подобряват техните квалификации и посочи, че има разлика между това какво получават кадрите в София и тези от провинцията.

„Според мен в МОН трябва да има задължителна програма за обучение на педагогическите специалисти, но дори и на непедагогическите специалисти. Защото нуждите на едно дете в училище с 2000 ученици в София и нуждите на едно дете в едно училище, в което учениците са под 100 са едни и същи. Но колегата от София има много по-голям достъп до качествено обучение на своите компетентности, но какво се случва с другите“, попита реторично той.

Павлов не пропусна да спомене и това, че има два вида учители и посочи, че когато младите учители прекарат известно време в реални условия доста бързо осъзнават, че не са подготвени.

„Има колеги, които искат да обучават учениците си качествено, но има и такива, които са посредствени и това също е огромен проблем на системата. Има много млади учители, които влизат с огромен ентусиазъм, но когато вече имат досега с учениците много бързо се отказват. Учителската професия не е лесна професия. Тя е много хубава, но и много изхабяваща. За да си в училище трябва да го искаш, да го можеш, да обичаш децата и да искаш да им бъдеш от полза”, каза той.

Павлов посочи, че трябва да настъпят и промени във висшето образование на педагозите.

„Във висшето образование на учителите трябва да има изключително практическа насоченост и може би един цял семестър да са в реална работна среда. Българското образование се нуждае от промяна. Смятам, че ние във всеки един момент трябва да можем да премерим знанията си на европейско ниво“, заяви той.

И не на последно място Павлов посочи, че МОН не са единствените, които носят вина за проблемите в българското образование. Той заяви, че и учителите и самите училища също имат такава.

„Може би сме изкривени и самите учители. Когато дойдат на проверка било то от регионалното управление по образованието или от националния инспекторат започваш да правиш едни различни уроци, да вдигаш учениците, които знаят. Идеята е да покажеш, че няма такива, които не знаят. Тук е проблемът, че ние лъжем МОН, а после ние очакваме МОН да ни направи програми, от които ние да сме доволни. МОН иска да помогне на българското образование, но когато ние не му даваме истинската обратна връзка, МОН няма как да разбере какво се случва реално във всяко едно училище“, каза той. /БГНЕС