Минният музей в Перник - 50 метра под земята на „черното злато“

В миньорския град Перник се намира единственият в страната и на Балканите Музей на минното дело. Той е един от най-необичайните музеи, намира се на 50 метра под земята. Влизайки вътре посетителите се докосват до миньорския труд, както и до историята на въгледобива. Тук може да се види уникалната история на града, роден от „черното злато“, предаде репортер на БГНЕС.

Музеят е част от 100-те национални туристически обекта.

Първата копка на първия български рудник, в който сега се намира музеят, е направена през 1891 година. Рудникът е бил действащ до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и той е бил закрит.

В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина „Величка“ в Полша, която всъщност е направена като подземен музей. Така се ражда идеята и в Перник също да има такъв музей. Минният музей е открит през 1986 г. Разположен е в две от запазените галерии на "Старите рудници" (1891 г.), които са дълги около 630 метра. Тук е представена историята на въгледобива за повече от 1 век – ръчен добив, изнасяне на въглищата с дървени колички и тарги, извозването с коне, механизирани комплекси за добив на въглища, различни съоръжения за укрепване и осветление, транспортна техника, вагонетки, с които са се придвижвали миньорите.

Сред експонатите може да се видят карбитна лампа от 1902 година, ръчна количка с дървени тарги, с които се изнасят въглищата, проходчески комбайн. В галериите има и макет на кон от 1896 година, когато е започнало и извозването на въглищата с коне. В галериите са работили 350 коня, а 250 от тях никога не са излизали на светло над земята.

Всички знаем, че в подземните галерии се образува един доста опасен газ, който се нарича гризу и е много лесно запалим. При най-малката искра може да предизвика взрив. Газът няма нито цвят, нито мирис, а в онези времена липсата на измервателна техника се е компенсирала с канарчета. Канарчета са били внасяни в клетка и миньорите са проследявали поведението им. Ако в подземната галерия се появи такъв газ гризу, канарчето започвало да проявява неспокойно поведение и да се блъска в решетките на клетката, което означавало, че има такъв газ в момента. Това сигнализирало на миньорите да се махнат от там, за да не се задушат.

Друг интересен момент от музея е, че през 2012 г. в една от галериите е поставен иконостас на Св. Иван Рилски, той се води за небесен покровител на миньорите. Според легендата, светецът се е явил в съня на местен човек и посочил мястото, където се намирало „черното злато“ - въглищата. Както във всяка мина, когато тук е бил действащ рудникът, е имало и инциденти, довели затрупване на миньори след срутване на земни маси. Мъжете загубили вяра, че ще се спасят. В този момент се явил Св. Иван Рилски с фенер в ръка и извел миньорите от срутището. От този момент нататък миньорите приели светията като техен небесен закрилник и покровител. /БГНЕС