Милотинова: Инцидентите с македонски българи не са изолиран случай в РСМ

„Инцидентите с хора, които имат българско самосъзнание и не се страхуват да го изразят в РСМ, са тенденция, а не изолиран случай“. Това заяви телевизионната водеща и журналистка Милена Милотинова по време на среща разговор с ръководния състав и обучаващите се във Военната академия „Г.С. Раковски“, предаде репортер на БГНЕС. Срещата се състоя по покана на Академията.

Милотинова обясни, че палежът в Битоля, стрелбата с оръжия, с камъни срещу клуба в Охрид, а сега и пребитото 21-годишно момче, Християн Пендиков, доказват тази негативна стратегия.

„Много често ме питат защо се случват тези инциденти и защо са такива имената на тези клубове. Тези клубове не са на България, те са на местните българи там. Как те си кръщават клубовете е тяхно изконно право и никой няма право да им го отнеме“, коментира телевизионната водеща.

„Европа е изградена върху защитата на човешките права, може би именно заради това България изостави малко фокуса върху историята и го придвижи върху човешките права“, заяви тя.

Според Милена Милотинова българските институции много по-рано е трябвало да запознаят ЕС с отношенията ни със Скопие. „В европейската преговорна рамка, приета от РСМ и 27 страни-членки, е ясно разписано какви критерии трябва да изпълни Скопие. РСМ трябва да впише в своята Конституция българите. Топката вече е в ръцете на Скопие. Ако не изпълнява условията, които сама е приела, РСМ сама ще се спъне по пътя за Евросъюза. Ние чувстваме РСМ като най-близката ни държава, ние най-искрено искаме страната да стане член на ЕС, но по пътя си към еврочленството всяка държава трябва да изпълни поетите ангажименти и няма начин това да се пренебрегне“, заяви Милотинова.

Относно влизането на България и Румъния в Шенген, тя припомни, че Нидерландия и Австрия наскоро отново препотвърдиха своя отказ за бъдещото ни членство. „Ние поискахме 2 млрд. евро за охраняване на границата ни с Турция. Австрийският канцлер бе на посещение в България и не бяха засечени никакви нередности. Тогава Австрия обеща тези 2 млрд. евро да бъдат подкрепени и от Виена, но в края на миналата седмица разбрахме как ЕК сякаш не е готова да отпусне тези средства. Битката за влизането ни в Шенген в следващите шест месеца явно ще е доста трудна, защото до юни е шведското председателство. След това идва испанското на ред и ние разчитаме на него. Външният ни министър обяви 1-ви октомври 2023 г. за ориентировъчна дата относно влизането ни в Шенген и дано тази дата да е факт“, към момента обаче причината за спирачката България да не влезе в Шенген, въпреки че изпълнява всички технически критерии, е политическа, посочи Милотинова.

„Трябва да убедим Австрия и Нидерландия, че те могат да ни имат доверие и, че сме достойни да влезем в Шенген. Задачата пред България не е никак лесна, ние се нуждаем от силни политици, които да се застъпят зад нашето бъдещо членство. Надяваме се ЕС да прогледне, че границите на съюза могат много по-добре да бъдат защитени, ако държавите като България са вътре, а не извън Шенгенското пространство“, категорична е Милена Милотинова. /БГНЕС