Милена Ташкова: Децата имат нужда от маратонки, но и от изслушване

„Все повече родителите инвестират в образованието на децата си и именно това е разумната инвестиция“, заяви в интервю за БГНЕС психотерапевтът и съосновател на Психодраматична работилница Милена Ташкова.

В продължение на 14 години Ташкова работи като училищен психолог в 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ и има широк поглед върху израстването на деца и тийнейджъри. С нея разговаряме за това докъде трябва да се простират задълженията на родителите спрямо техните деца, доколко важно за изграждането на личността на подрастващите е да бъдат самостоятелни и сами да взимат решения.

Автономност и самостоятелно взимане на решения. Съпоставянето „богат – беден“, „добър – лош“ е порочно

Със своите действия и решения във времето, родителите трябва да направят така, че децата да станат автономни и самостоятелни. Това е много важно и обикновено се случва в тийнейджърството.

Парите не трябва да са тема табу в семейството.

„Понякога, обаче, родителите избягват да я коментират в присъствието на децата си, за да не създават стрес у тях, ако се намират в трудно в финансово положение, или пък евентуално, за да не разпространят някаква по-чувствителна информация. Ако направим така, че тази тема в семейството ни да е табу, рискуваме да не отправим едни важни послания към децата си“, предупреди психотерапевтът. Тя допълни, че докато в приказките на бедния човек се гледа винаги като на скромен, трудолюбив и добър, а на богатия като на алчен, лош и злобен, все по-често взема превес тенденцията на бедните хора да се гледа като на мързеливи, затова съпоставянето на „богат – беден“ и същевременно „добър – лош“ е много порочно.

Родителите следва да отправят послание към децата си да не обръщат внимание на количествените измерения, а да създадат у тях онази енергия, за да могат те да се развиват и да просперират.

„Всички се стремим да живеем по-добре, но парите не трябва да бъдат самоцел. Парите са средство, за да живеем по-добре и когато ние говорим за това как се изкарват пари, не трябва да забравяме и отговорността, когато имаш пари, и отношението към обществото, темата за благотворителността например. Много важни теми са това и всичките те е добре да обсъждаме с децата си и най-важното – да виждат личния ни пример“, подчерта Ташкова.

Важната роля на касичката. Децата са доволни, когато допринасят с усилия

В своята практика тя сподели, че е виждала много пъти родители, които се опитват да осигурят всичко възможно на децата си, но напоследък са все повече онези от тях, които инвестират в образованието, отколкото в материалните придобивки.

„Първо трябва да обясним на децата си и те да разберат каква е разликата между нуждите и желанията, защото нуждите са онова, без което ние не бихме могли да водим нормален и здравословен живот, а желанията са свързани по-скоро с удоволствията“, посъветва психотерапевтът. Децата трябва да имат някаква цел или мечта, която е постижима и краткосрочна, защото иначе губят търпение и ентусиазмът им спада. Тук идва и ролята на касичката.

„Когато ги караме да събират пари за нещо, да си отделят пари за нещо, да полагат усилия, за да изкарат пари за нещо, тогава възпитаваме в тях и търпение, и планиране“, отбеляза Ташкова и уточни, че няма нищо лошо и в това, ако детето полага усилия за нещо, да получава възнаграждение.

Родителите трябва да разберат, че осигурявайки всичко на децата си, защото имат финансова възможност и могат да го направят, крие и своите рискове. Психотерапевтът обясни, че детето няма да оценява това, което има и винаги ще е фокусирано върху това, което няма.

„Трупането на вещи и консуматорското поведение е много вредно, най-вече защото ние не се радваме на тези вещи, защото не сме им платили цената. Трябва да имам някаква цел, някаква мечта и да имам силата, устойчивостта, търпението да ѝ платя цената“, заяви Ташкова и добави, че всъщност децата се чувстват много доволни, когато са допринесли с усилията си, за да получат нещо.

Децата имат нужда от маратонки, но и от изслушване

Съветът, който тя дава на родителите, е да изслушват децата си. „Понякога децата имат нужда и от маратонки, но много повече имат нужда от разбирането ни, от вниманието ни, от търпението ни, от времето ни. Просто имат нужда ние да ги слушаме“, каза психотерапевтът.

А какво правят родителите в действителност: „На второто изречение на разказа на един тийнейджър, те го прекъсват и започват да го съветват. Детето пак не е изслушано, то непрекъснато слуша някакви речи от наша страна, така че важното е да имаме време, достатъчно търпение за децата си и също така да им покажем, че усилията са важни, че искрата, стремежът и вдъхновението имат значение, а не количествените измерения на парите“.

Ташкова коментира, че изкуствата и спортът развиват различни умения и качества у децата, като и двете изискват много дисциплина, която води след себе си до едно от най-важните качества – постоянството. „Децата имат много ентусиазъм, но за кратко. И това, което ние като родители е добре да направим, но понякога и на нас ни липсва, е да възпитаме и да се опитаме да изграждаме постоянство, защото когато полагат усилия, винаги има резултат“, поясни тя.

Психотерапевтът обърна внимание, че творчеството прави децата по-креативни, а фантазията е нещо, което много помага и на децата, впоследствие и на възрастните, за да се справят в различни ситуации. „А спортът е нещо, което е добре и за здравето, и за личностните ни качества. Всичко това е много хубаво и много по-добре да правим това и да инвестираме в това, отколкото да инвестираме във вещи“, категорична е Ташкова.

Все пак тя призова родителите да не минават и тази границата, в която да лишават непрекъснато децата си и те да не се чувстват част от света на връстниците си, което може да повлияе на социалните им умения.

„Детето ни трябва да бъде част от останалите, но не така, че да не положи усилия за това, просто трябва да стане ясно, че всяко нещо коства други неща“, заключи психотерапевтът Милена Ташкова. /БГНЕС