Милена Милотинова: Със спасяването на евреите България даде урок по толерантност на Европа и света

По време на Втората световна война, когато евреите от други страни са били погубвани, България дава урок на Европа и света какво значи защита на човешките права и толерантност – нещо, което е в основата на създаването на Европейския съюз.

Спасяването на българските евреи е уникален факт в световната история. Уникален случай, защото България е единствената страна, която спасява цялата си еврейска общност от 48 хиляди души на собствена територия. Другата държава, която спасява еврейството, е Дания, но тя ги транспортира по море. България е уникален случай и единствена страна, която след Втората световна война еврейството отбелязва прираст. Във всички останали европейски държави е точно обратното. В Полша са загинали 3 милиона евреи, в другите страни също броят на погубените животи не е никак малък. България успява да спаси всичките си евреи на своя територия.

Кюстендилската и пловдивската акции

Най-известната акция по спасяването на българските евреи е кюстендилската, в която четирима души – търговецът Асен Суичмезов, адвокатът Иван Момчилов, депутатът Петър Михалев и учителят Владимир Куртев отиват в София, разбирайки за готвената депортация на евреи от старите предели на България.
Синът на Владо Куртев разказва във филма „Спасените“, който направихме с оператора Любомир Станоев през 1999 г., че на прием в дома на тогавашния комисар по еврейските въпроси в България Александър Белев идва германска група начело с Теодор Данекер. Последният е високопоставен офицер, впоследствие се разбира, че неговият подпис и този на Белев стоят под споразумението за депортацията. На този прием Владимир Куртев, който е активен деец на ВМРО, разбира от разговор на Данекер с друг присъстващ за готвената депортация. Куртев веднага заминава за Кюстендил. Събират група, която да отиде в София на най-високо ниво. Доколкото си спомня Радко Куртев е трябвало 40 души да бъдат в тази делегация, но впоследствие на кюстендилската гара се оказват само 4. Те дори не заминават от тази гара, защото е имало силно полицейско присъствие, а от друго място отиват в София. Срещите им в столицата осуетяват депортацията на евреите.
Има и доста други заслужили личности за спирането на депортирането на евреите. Във филма се разказва и за пловдивската акция на бъдещия патриарх митрополит Кирил. Той заявява, че ще легне на релсите, ако бъдат натоварени евреите от Пловдив на влаковете. Местните евреи са били събрани в училище, но така и не са качени на ешелоните. Именно благодарение на акцията на митрополит Кирил те са спасени. Към днешна дата той е един от признатите за праведници на света от Института „Яд Вашем“ в Йерусалим. Общо 20 души от България са признати за праведници на света.

Спасителите и тяхната съдба

Същевременно бившият правосъден министър и подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев, с когото кюстендилската делегация се среща, стартира подписка и 43 депутати се разписват против депортацията на евреите. Огласяването на подписката струва поста на Пешев. По-интересна е неговата съдба след 9 септември 1944 г. Той, както и 43 депутати, министри, регенти са съдени от така наречения Народен съд. Парадоксалното е, че Пешев е съден за антисемитизъм. Един от спасителите на българските евреи получава 15-годишна присъда. Той никога не отива в Израел. Неговата племенница Калудка Кираджиева споделя, че Пешев е искал първо тази присъда да бъде отменена и след това да посети Израел. Държавата Израел и нейни представители са се отнасяли към него с огромно уважение и при визити в София винаги са го посещавали, но той никога не е отишъл в Израел защото тогавашната власт в България никога не преразглежда неговата присъда.
Много трагична съдба са имали и други от спасителите на евреите, като например Владимир Куртев. Той изчезва безследно след 1944 г. по линия на гоненията срещу ВМРО. На семейството му е дадено три дни, за да се изсели от къщата, която обитава в централната част на София. Радко Куртев разказа, че те така и не разбират каква е неговата съдба. Съпругата на Владо Куртев е питала години по-късно след тяхното изселване каква е съдбата на съпруга ѝ дали е жив или е вдовица. Отговорът на тогавашните власти е бил да не пита, за да не сподели някаква подобна съдба…

Урок по толерантност

Не можем да не споменем и ролята на Българската православна църква. Ако католическата църква в Западна Европа беше постъпила като българските отци, може би стотици хиляди животи щяха да бъдат спасени. Тук огромна роля има и бъдещият екзарх Стефан. Църквата отваря вратите си да покръства евреите.
Българските евреи в Израел и до ден-днешен си спомнят отношението на обикновените българи към тях. Когато са ги изселвали от жилищата им и те са оставяли имуществото си на своите български съседи да го пазят, след това са го намирали непокътнато.
Толерантността е вкоренена в българите. Тя е наша национална черта не отсега в демократично време, не от времето на Втората световна война, а даже и преди това. И спасяването на българските евреи е наистина един уникален случай в световната история, който показва нашата вкоренена толерантност като устойчива черта на нашия народ. /БГНЕС

-----------

Милена Милотинова, журналистка и телевизионна водеща на предаването „Брюксел 1“ по телевизия Bgonair. Нейният анализ е направен специално за БГНЕС.
Документалният филм „Спасените“, създаден през 1999 г и отличен същата година с награда от фестивала за документално кино "Златният ритон" (авторката получи наградата на Община Пловдив - градът -домакин на фестивала), ще се излъчи отново по БНТ в неделя 12 март от 15.00 часа във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи.