Международният съд ще се произнесе по дело за замразени активи на Иран и САЩ

Очаква се днес Международният съд да се произнесе по искането на Иран да деблокира активи на стойност близо 2 млрд. долара, замразени от САЩ заради предполагаеми терористични атаки.

През 2016 г. Техеран заведе дело пред най-висшия съд на ООН, след като Върховният съд на САЩ постанови, че активите трябва да бъдат изплатени на оцелели и роднини на жертви на нападения, за които е обвинена Ислямската република.

Решението на базирания в Хага Международен съд идва на фона на напрежението, свързано с неотдавнашните удари на САЩ по свързани с Иран групировки в Сирия, както и с ядрената програма на Техеран и подкрепата му за войната на Русия в Украйна.

Съдиите в съда, създаден след Втората световна война, за да се произнася по спорове между държавите - членки на ООН, ще започнат да четат решението си в 15:00 ч. (13:00 ч. по Гринуич).

Решенията на Международния съд са задължителни и не могат да бъдат обжалвани, но нямат силата на принудително изпълнение. Държавите обаче могат да подадат жалба до Съвета за сигурност на ООН, ако друга страна не се подчини на решението.

Иран твърди, че активите са били замразени от САЩ незаконно, и заявява, че се нуждае от тях в момент на икономически затруднения поради ядрените санкции срещу Техеран.

Преди седем години Върховният съд на САЩ постанови, че активите - 1,75 млрд. долара, принадлежащи на иранската централна банка, както и някои от иранските фирми, трябва да бъдат използвани за обезщетяване на жертвите на терористични нападения.

Сред тях са бомбеният атентат през 1983 г. в казармата на американската морска пехота в Бейрут, при който загинаха 299 души, включително 241 американски войници, и бомбеният атентат в кулите "Хобар" в Саудитска Арабия през 1996 г., при който загинаха 19 души.

„Нечисти ръце”

Иран обаче отрича да е отговорен за нападенията.

Той твърди, че американското замразяване нарушава "Договора за приятелство", подписан от Техеран и Вашингтон през 1955 г. - много преди ислямската революция от 1979 г., която свали проамериканския шах и прекъсна връзките със САЩ.

Преди това Вашингтон безуспешно се опита да отхвърли иска, като адвокатите му твърдяха, че Иран има "нечисти ръце" - препратка към предполагаемата подкрепа на Техеран за терористични групи.

През 2018 г. САЩ се оттеглиха официално от Договора за приятелство, след като по отделно дело Международният съд нареди на Вашингтон да отмени свързаните с ядрената енергетика санкции върху хуманитарни стоки за Иран.

Решението на МС по делото за замразените активи идва на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Техеран.

Неотдавна Техеран осъди въздушните удари на САЩ по свързани с Иран сили в Сирия, при които, според съобщенията, са загинали 19 души, и които Вашингтон заяви, че е извършил след смъртоносна атака с дрон срещу американски сили.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви след заповедта за ударите, че страната му "не търси конфликт с Иран".

Междувременно преговорите за съживяване на историческото многонационално споразумение от 2015 г. относно ядрената дейност на Иран отдавна са в задънена улица. Иран отрича, че иска да се сдобие с атомно оръжие.

През 2018 г. Съединените щати под ръководството на тогавашния президент Доналд Тръмп се оттеглиха от ядреното споразумение и възстановиха санкциите.

Вашингтон също така изрази загриженост във връзка с иранската военна помощ за нахлуването на Русия в Украйна. /БГНЕС

Хага / Нидерландия