Берлин е вдигнал ветото си върху прехвърлянето на антидронови оръжия на Киев едва в края на ноември, докато доставките на американски пушки все още са блокирани.
Според Резников Киев ще се стреми да придобие оръжията в рамките на двустранни споразумения със съюзници като САЩ, Великобритания, Литва и Франция.
В средата на ноември говорителят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза, че "страните от НАТО трябва да спрат да вкарват модерни оръжия в Украйна, като по този начин я окуражават към безумни действия" - опит да реши собствените си проблеми със сила.
В началото на декември външният министър Сергей Лавров посочи, че снабдяването на Украйна с оръжие подхранва желанието на Киев да саботира споразуменията от Минск по Донбас.
Позицията на новото германско правителство, водено от канцлера Олаф Шолц, все още не е ясна. Германското министерство на икономиката, което отговаря за одобряването или налагането на вето върху износа на оръжия, отказа коментар.
След среща на върха в Ливърпул в неделя външните министри на Г-7 пуснаха изявление, в което призоваха Москва да „деескалира напрежението, да следва дипломатически канали и да спазва международните си ангажименти“.
Въпреки все по-силните предупреждения на САЩ за възможна руска инвазия, Резников, подобно на други украински официални лица, омаловажи непосредствената заплаха.
Киев изчисли, че около 100 000 руски войници са разположени по границите му. Москва обаче строи лагери за до 175 000 души персонал, според оценките на САЩ.
Конфликтът би бил бедствие за Европа, като милиони украинци вероятно ще избягат в ЕС, а огромният износ на зърно от Украйна е застрашен, каза той.
„Ще има много ковчези, които се връщат в Русия“, каза министърът, добавяйки, че инвазията ще отбележи „края на сегашния свят“ и ще отвори „нова ера“ без международни правила./БГНЕС