Медийната индустрия продължава да губи бъдещето

Ако от кариерата на Роджър Фидлър има някаква поука, тя е: Понякога можеш да видиш бъдещето, но въпреки това то те стъпква. Преди тридесет години Фидлър беше медиен мениджър, който прокарваше успокояваща визия за бъдещето на вестниците. Цифровата революция ще освободи новините от печатниците, давайки на хората преносими устройства, които ще ги информират през целия ден. Някои истории щяха да бъдат обогатени с видео, а други - със звук и анимация. Читателите ще могат да споделят статиите, което ще стимулира ангажираността на различни общности.

Всичко това се случи, повече или по-малко. Всички са постоянно онлайн и почти всички изглеждат заинтересувани, ако не и обсебени, от събитията в страната и по света. Но традиционните медии, които Фидлър защитаваше, не се радват на особена подкрепа. След десетилетия на упадък техният крах изглежда се ускорява.

Всеки ден носи лоши новини. Понякога става дума за наскоро създадени цифрови предприятия, понякога за мастити издания, чиято история се простира повече от век.

Току-що бяха обявени съкращения в Law360, The Intercept и ориентирания към младежите видеосайт NowThis, който съкрати половината си персонал. Сайтът за технологични новини Engadget, който изчерпателно проследява съкращенията в областта на технологиите, освободи най-добрите си редактори и други служители. Condé Nast и Time съкращават служители. Продължаването на съществуването на Vice Media, която някога беше оценена на 5,7 млрд. долара, и Sports Illustrated, в друга епоха най-влиятелното спортно издание, е несигурно. The Los Angeles Times и The Washington Post съкратиха стотици журналисти. Един от всеки четири вестника, съществували през 2005 г., вече не съществува.

Бавният срив на вестниците и списанията не би представлявал особен интерес, ако не се има предвид едно нещо: традиционните медии имаха в основата си възвишената и трудна мисия да предават информация за света. От разследващите доклади за правителството до отразяването на местните политици, новините служеха да направят всички институции и лица, за които се пишеше, малко по-прозрачни и, вероятно, по-честни.

Колонките със съвети, филмовите ревюта, кулинарните и медицинските рецепти, борсовите данни, прогнозата за времето и почти всичко останало във вестниците лесно се премести в интернет - с изключение на самите новини. Местното и регионалното отразяване трудно се утвърди като платено предложение.

Сега има признаци, че цялата концепция за "новини" изчезва. Запитани откъде получават местните си новини, почти толкова респонденти в проучване на Gallup посочват социалните медии, колкото и вестници и списания. Неотдавнашният опит да се предостави на хората безплатен абонамент за техните местни вестници в Пенсилвания като част от академично проучване почти не привлече желаещи.

"Скоро след появата на печатната преса през XV в. скрипториите за преписване на ръкописи в манастирите бързо започват да се закриват - казва Фидлър, който сега е на 81 години и живее в пенсия в Санта Фе, Ню Мексико. "Не съм голям оптимист за оцеляването на повечето вестници в Съединените щати", заяви той.

Упадъкът на новинарските медии е съпътстван от раздробяването на американското общество, което в момента е толкова гневно и разделено, колкото не е било от разгара на Виетнамската война и протестите за граждански права преди повече от половин век. С намаляването на броя на медиите се повиши и нивото на шума.

Може би можеше да бъде различно. Противно на мита, че всички вестникарски магнати от 80-те и 90-те години на миналия век са смятали, че добрите времена ще продължат вечно, доста от тях са виждали неприятности, които се крият в далечината.

Фидлър прекарва 21 години в Knight Ridder, вестникарска верига, която има важни метрополитни ежедневници в градове като Маями и Сан Хосе, Калифорния. Един от ранните проекти е Viewtron - опит за поставяне на терминали в домовете на хората, които да им доставят новини, покупки и чат. Той доставя твърде малко и струва твърде скъпо. През 1986 г. Viewtron е закрит.

От неуспеха на Viewtron Фидлър разбира, че читателите на вестници се нуждаят от нещо, което да прилича на вестник и което да не им бърка в портфейла. Той помогнал за разработването на технология за леки таблети, които използвали плоски дисплеи, които били евтини, но ясни и ярки, със сравнително дълъг живот на батерията.

Такива дисплеи не съществуваха в началото на 90-те години, но бяха обещани до края на десетилетието. Вестникът щеше да се предава чрез високоскоростни цифрови телефонни мрежи или чрез директно сателитно излъчване. "Мисля, че това ще бъде спасението за традиционните сериозни вестници", казва Томас Уиншип, дългогодишен редактор на "Бостън глоуб", пред "Ню Йорк таймс" в профил на Фидлър от 1992 г.

Въпреки че поне някои издатели бяха убедени в това, таблетите така и не дойдоха да спасят вестниците. Един от проблемите беше, че нямаше консенсус за софтуерен стандарт. Таблетите станаха реално приложими едва след като Apple представи iPad през 2010 г. Но истинският проблем за новинарския бизнес беше появата на опустошителен и непредвиден конкурент: интернет.

"Бях твърде тясно фокусиран", признава Фидлър.

Интернет първо щеше да създаде алтернатива на печатните вестници и списания, след това щеше да се превърне в техен конкурент и накрая щеше да унищожи много от тях. "Не взех предвид всички възможни кръстосани въздействия на нововъзникващите технологии, които щяха да доведат до появата на Craigslist, алтернативни новинарски сайтове, социални медии и други продукти, които значително щяха да намалят тиражите на вестниците и приходите от реклама", каза Фидлър.

Тим Бърнърс-Лий създава World Wide Web през 1989 г. като инструмент за сътрудничество и за обмен на информация. Тъй като е аморфна и безкрайно гъвкава, тя позволява едновременно бавно и бързо адаптиране, което заобикаля онзи вид ръководство за читателите, което Фидлър смята за необходимо. Вестниците почти веднага загубиха своите обяви в полза на интернет. Рекламите за показване се запазиха, но Google и Facebook, а по-късно и Amazon, завладяха този пазар.

Мрежата, която по същество позволява всеки глас да се чува с еднаква сила, насърчава издателите да се присъединят към партито. Вестниците и списанията просто се отказаха от това, което бяха платили във физическа форма. Те бяха подтикнати от Силициевата долина, която се нуждаеше от качествено съдържание, за да задържи хората онлайн и да използват нейните технологии.

"Издателите получиха погрешното убеждение, че съдържанието е като стока и трябва да бъде достъпно навсякъде безплатно", каза Фидлър. Отне години, за да се въведат платени стени, като до този момент много публикации бяха фатално отслабени.

При целия мрак, в който изпадат медиите, ситуацията е противоречива.

Надеждните местни репортажи на много места са оскъдни или изобщо не съществуват. Но също така в интернет има много по-голямо разнообразие от чуждестранни, национални и културни новини, отколкото предишните поколения можеха да получат в печатни издания. При цялото тържество на старите времена, ако се намирате в град с посредствен вестник - а такива имаше много - достъпът до качествена журналистика беше труден.

"По принцип светът се отвори за нас. Има толкова много добра журналистика", казва Дейвид Миндич, професор по журналистика в Колежа по медии и комуникации "Клайн" към университета "Темпъл". "Ако преди 20 години ми бяхте казали: "Виждам поколение, което слуша дълги аудиопредавания", щях да кажа: "Времето за внимание се скъсява. Не мисля, че това ще се случи. Но се случи."

Повечето дълги аудиопредавания, дори и в най-добрия си вариант, не са новини, както например докладът на комисията по териториално устройство е новина. Ерозията на идеята за новина може да се види още по-ярко в областта на списанията. Там, където целта е била да се информира, сега тя е да забавлява.

"Списание Time току-що избра Тейлър Суифт за човек на годината", казва Самир Хусни, дългогодишен анализатор на списанието. "То никога не е избирало Елвис или Бийтълс. Тя е първият артист. В журналистиката се превръщаме по-скоро в маркетинг, отколкото в истина, защото зависим от клиента да плати цената, а не от рекламата".

Ето как цифровите технологии са променили журналистиката, казва той: "Сега най-важното е да направим всички щастливи. Но това никога не е било ролята на журналистиката - да прави хората щастливи".

Марк Бениоф, предприемачът от Силициевата долина, който през 2018 г. купи изпитващото затруднения Time заедно със съпругата си Лин, гледаше по различен начин на избора на Суифт: "Най-продаваният брой на всички времена!" (Поне през последните години.) Няколко седмици след появата на броя със Суифт профсъюзът на Time заяви, че 15% от синдикатите в редакцията на списанието са получили уволнение.

Според Бениоф това е било по-скоро стратегически ход, отколкото знак за бедствие.

"Ако искате да накарате тези медийни бизнеси да работят, трябва да промените продуктовия микс, което означава, че трябва да промените и микса на служителите", пише той. Платената стена, въведена през 2011 г., беше премахната миналата година. Като търговска марка Time се нуждае от възможно най-широко представяне.

Преди две години Бениоф заяви пред Axios, че приходите на Time ще нараснат с 30% през 2022 г. до 200 млн. долара. Това може да е било амбициозно. "Приходите през 2024 г. ще достигнат 200 млн. долара, което е нов връх", казва той сега. "Дори ще направим пари."

Други издания се опитват да премахнат мотива за печалба от журналистиката.

Новинарските предприятия с нестопанска цел обикновено са малки, слабо забележими и неравномерно разпределени в регионите. Но има много признаци на растеж. Според Института за новини с нестопанска цел броят на изданията, обслужващи цветнокожи общности - които никога не са били много добре обслужвани от традиционните издания - се е удвоил през последните пет години.

"Хората говорят за репортажите с нестопанска цел в техните общности, сякаш те са нормална част от новинарската екосистема, а не някаква външна сила", казва Магда Кониечна, автор на "Журналистика без печалба: "Създаване на новини, когато пазарът се проваля". На някои места ефектът е поразителен. "Филаделфия сега е по-скоро новинарска джунгла, отколкото новинарска пустиня".

Магда Кониечна преподава в университета "Конкордия" в Монреал. Преди няколко седмици канадският новинарски гигант Bell Media обяви, че съкращава стотици работни места и прекратява много от телевизионните си новинарски емисии. Министър-председателят Джъстин Трюдо заяви, че това решение "подкопава самата ни демокрация".

"Моите съседи четат "Ню Йоркър", но не знаят къде да намерят местни новини или защо да го правят, до голяма степен защото те не съществуват", казва Кониечна. "Това е антиутопичното бъдеще в новините"

В "Ню Йоркър" работи А. Д. Либлинг, най-големият критик на пресата в следвоенните години. Той наричаше себе си оптимист, въпреки че виждаше низходящия марш още откакто стана репортер през 1925 г.

"Функцията на пресата в обществото е да информира, но нейната роля е да прави пари", пише той. Според него колкото повече се занимава с второто, толкова по-малко се занимава с първото.

Не е имало златен век, но Роджър Фидлър все още е неутешим. Той отдавна надживя Knight Ridder, която през 2006 г. беше продадена на друга верига McClatchy. McClatchy обяви фалит през 2020 г. Всеки ден той прекарва по няколко часа в четене на новините в печатното издание на общинския вестник и дигиталните издания на националните и регионалните вестници. Това е много, но все пак не е достатъчно.

"Социалните медии и техните коментари ни претовариха", казва той. "Залети сме с информация, защото всеки е журналист. Всеки си мисли, че разполага с истината. Всеки със сигурност има мнение. Обезсърчително е да се види как катастрофично се е развило това"./БГНЕС

------------------------------------------------------------------

Дейвид Стрейтфилд, „Ню Йорк Таймс“