„Ако това решение бъде прието, местният българската общност ще бъде лишена от едно от малкото имена на места в Лондон, с които нашият народ се чувства свързан и може да се идентифицира. В известен смисъл това ще накара и нашата общност в Лондон да се чувства по-малко желана и по-малко представена“, пише Райков.
Той споделя, че подкрепя напълно общата линия на Съвета на Брент за преразглеждане на имена на местности, свързани с робството, но смята за изненадващо, че Уилям Гладстон е смятан за проблематичен.
„Той може да е бил британски министър-председател, но е и български национален герой“, подчертава посланик Райков.
„Струва ми се нелепо една от водещите политически фигури на викторианска Великобритания да бъде очернена само заради една реч, която е произнесъл в самото начало на кариерата си като 23-годишен член на парламента. Факт е, че Гладстон остава политически активен до края на 80-те си години и че по време на политическата му кариера, продължила половин век, политическите му убеждения се променят драматично и той става яростен критик на робството“, се казва още в писмото.
Гладстон описва робството като "най-мракобесното престъпление, което е опетнило историята на човечеството в която и да е християнска или езическа страна".
Българският посланик акцентира и върху факта, че „за разлика от други водещи политически фигури от онази епоха, Гладстон често подкрепя каузи, които са по-скоро морално оправдани, отколкото икономически или политически изгодни за Британската империя“. „Съществува дълъг списък от нации - много от които, не се съмнявам, са представени и в Брент, които са благодарни за подкрепата на Гладстон по време на техните нужди.“
„Що се отнася до българите, Гладстон се притече на помощ на нашия народ в един от най-мрачните ни часове: След Априлското въстание от 1876 г. срещу османската система на робство, което е жестоко потушено от османците, Гладстон е най-изтъкнатата британска политическа фигура, която участва активно в ликвидирането на последиците от "българските ужаси", както той нарича масовите убийства на български цивилни граждани в публикувана от него книга по въпроса.“
Придържам се към убеждението, че животът на чернокожите е от значение. Както и животът на българите през XIX век, както и паметта за онези хуманисти като Уилям Гладстон, които са се борили за запазването му.
Писмото завършва с призив да се обмисли възможността сегашното име на парк Гладстон да бъде запазено, което „ще послужи по-добре на историческата справедливост, както и ще накара българската общност в Брент да се чувства по-желана и по-добре представена“. /БГНЕС