Гласовете от левицата доведоха центриста Макрон на власт през 2017 г. в балотаж срещу крайнодесния лидер Марин Льо Пен, точно както бяха помогнали на Жак Ширак на изборите през 2002 г. срещу бащата на Льо Пен Жан-Мари. Вестник "Либерасион”, позовавайки се на проучване сред своите читатели, пише, че много леви избиратели вече няма да подкрепят Макрон, за да попречат на Льо Пен да вземе властта.
„Блокирах крайната десница в миналото, но този път всичко свърши“, е шокиращото заглавие на първа страница на „Либерасион” в събота - цитат от един от гласувалите, който споделя, че вече не може да гласува за Макрон, независимо от цената.
Анкетите предвиждат изборите през 2022 г. да се сведат до поредния двубой между двамата политици, чийто сблъсък през 2017 г. беше на глобалистка срещу националистическа платформа. Този път допитванията сочат, че Льо Пен е много близо до властта. Данните от анкетата на „Харис Интерактив“, които не са публикувани, но изтекоха миналия месец в медиите показват, че лидерът на „Национален сбор“ /новото име на Национален фронт – бел.ред./ ще получи 48% от гласовете на балотажа. Проучване на Ipsos-Steria в началото на февруари показва, че шансовете й ще бъдат значително увеличени от масовото отдръпване на леви избиратели в случай, че се изправи срещу Макрон.
Мандатът на последния президент социалист изтече през 2017 г. Тогава Франсоа Оланд реши да не се кандидатира отново, защото беше твърде непопулярен. Сега левицата изглежда не е склонна да участва на балотажа, а нейните гласове са разделени между социалистите, зелените и твърдата левица. Наранени и унижени Някои от читателите на „Либерасион” обвиниха президента Макрон, който провежда центристка кампания, че се придържа към десницата и действа като "президент на богатите". Той получи този етикет в началото на мандата си, след като реши да намали данъците за богатите. Други атакуваха опитите му да накара французите да работят по-дълго, преди да имат право на пълна пенсия, репресиите му срещу антиправителствените протести на "жълтите жилетки" през 2018-2019 г., както и твърдата реторика на правителството му по отношение на имиграцията и радикалния ислям.
"Левите избиратели се чувстват наранени и унижени. Те чувстват, че са принудени да гласуват за кандидат, който не ги е уважил", каза Реми Лефевр, професор по политически науки в университета в Лил.