Той обясни, че становището на КНСБ не е еднозначно, тъй като бюджетът обхваща всички параметри и цялостната политика и визия за държавата за управление на икономиката и процесите. "Подкрепяме едни неща. Не подкрепяме други неща. Тук пред скоби бих извадил ръста на заплатите в бюджетната сфера. Такъв ръст няма с изключение на педагогическия персонал и ръста на минималната заплата. Според нас това е грешка, особено в условията на нарастваща инфлация. Както знаете вече над 8 % е средната инфлация. Личната инфлация на хората, които потребяват стоки от първа необходимост е доста по-голяма, тъй като и хлябът, и олиото, и другите основни малоценни блага поскъпват с над 15 % и на този фон, ако погледнете в държавния бюджет има едни 300 млн. лв. за работни заплати, които основно отиват за учителите. Ние сме съгласни за поредна година да се вдигат заплатите там, но не може само там да бъде. Има много други сфери като социални услуги и домове, като културни институти, читалища. Много обичам да давам пример с дърводелеца в затвора. Той също е държавен служител и едва ли ще бъде доволен, като разбере, че няма да има една стотинка увеличение на работната заплата, пък едва ли е много приятно да работиш в затвор. Хората в приходните агенции, които цяла година събираха данъци, хората в агенциите по заетостта, които спомогнаха да се занижи коефициента на безработица. Тези хора всъщност произвеждат продукт. Не е вярно, че публичният сектор е непроизводствен. Хубаво е, ако не е да им се повишат доходите, поне да бъдат компенсирани и да са на същата реална покупателна способност, каквато бяха преди една година. Това е нашата основна критика в бюджета. Разбира се, има и хубави страни, от гледна точка на рекордните разходи, от гледна точка на това, че не се стремим към строга фискална консолидация, ръстът на минималната работна заплата на 710 лв. ние го подкрепяме, като настояваме в предстоящата актуализация от 1 юли да стане 760 лв. не за друго, а защото това е 50 % от средната заплата в момента и това кореспондира с Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати, която ЕС в момента обсъжда и до няколко месеца ще бъде факт.
Посоката е тази - минималната трябва да бъде приведена в такова съотношение и да отразява издръжката на живота. Това е изследване, което ние в КНСБ правим от 30 години на всяко тримесечие. Това е контекстът и начинът на мислене, когато говорим за минимална заплата, а не да сравняваме производителност на труда и несравними величини, каквито всъщност другите страни и народи не правят", коментира Любослав Костов.
Според него извън ръста на минималната заплата и тази на педагозите, друга политика по доходите в бюджет 2022 няма.
"Точно сега е моментът това да се промени. Ако видите, че има 8 млрд. и 200 млн. лв. капиталова програма и на този фон от другата страна на везната има едва 300 млн. лв. за работни заплати, то просто кантарът не го лови. Между първо и второ четене е време да се сложи баланс, правителството да помисли не само за пенсионерите, да помисли малко за работещите, за домакинствата, тъй като в крайна сметка потреблението е това, което движи растежа. Когато вдигнем заплатите и потреблението ще нарасне и реалният растеж също", заяви Костов.