Любчо Трохаров: Как Лазар Мойсов плени сборник “Македония - документи и материали”

Както е известно, „Сборник Македония – документи и материали“ е издаден от Българска академия на науките /Институт за история, Институт за български език/ през 1978 година. Целта на този академичен труд е - да се покаже на базата на неоспорими български и чуждестранни исторически извори истината за съдбата и развитието на българското население в историко-географска област Македония от основаването на славянобългарската държава през 681 г. до 1940 година. Представените в него документи категорично доказват, че „българите в Македония съставят неразделна част от българската народност през Средновековието, в новото и най-новото време, че се изявяват, чувстват и борят за свобода и независимост като българи, че говорят и признават езика си за български.” Появата на този документален сборник бе сериозен успех на българската историография и българистиката в навечерието на отбелязването на 1300-годишнината на българската държава. Както се очакваше, реакциите на властите Скопие и на Македонската академия на науките и уметностите / МАНУ / бяха враждебни. Доказателство за това е едно безпрецедентно и твърде показателно събитие в българо-югославските отношения след смъртта на Тито.

През 1980 г. България участва на големия Международен панаир на книгата в Белград с експозиция от новоизлезли публикации, сред които бе „Сборник Македония – документи и материали“. Един час преди официалното откривана на панаира от Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов, българският щанд , намиращ се в центъра на панаирната зала, е обсаден от специална полицейска част в пълно военно снаряжение - каски, палки, белезници и автомати Калашников със сгъваем приклад. Двама цивилни полицаи влизат в щанда и искат от отговорника да им се предаде Сборник Македония, сами проверяват дали има други екземпляри и излизат, след което обсадата е вдигната. Акцията се извършва в присъствието на аташето по културните въпроси на българското посолство и пред погледите на стотици граждани, които недоумяват и питат – какво става на българския щанд. На следващия ден аташето по културните въпроси на Посолството е извикан в МВнР и му е заявено, че книгата е конфискувана по личното нареждане на Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов и че подобни действия на българската страна няма да се толерират. Същия ден белградските медии и тези в Скопие съобщават, че министърът на вътрешните работи на СФРЮ е издал заповед да се забрани вноса и разпространението в държавата на споменатата публикация и че българското участие на панаира е провокация.

Демонстрираната публична акция за пленяването на Сборника има логично обяснение. То ще бъде добре разбрано с осветляване биографията на Лазар Мойсов, по-специално кариерното му професионално и политическо израстване в СР Македония и в рамките на СФР Югославия, както и на конкретните му изяви като идеолог, основоположник и знаменосец на антибългарския македонизъм след войната. В официалната му биография пише, че е роден през 1920 г. в Неготино, Кралство на сърби, хървати и словенци. Завършва правния факултет в Белград. В края на Втората световна война става член на КПЮ и бързо напредва в партийната йерархия. На Второто заседание на АСНОМ през декември 1944 г. е избран за Прокурор / обвинител /. В периода 1948-1951 е Главен прокурор, а от 1951 до 1953 година – Председател на Върховния съд на републиката.

В качеството си на прокурор и съдия в този период /1944- 1951/ той носи главната отговорност за извършените от новата власт престъпления – екзекуции без съд и присъда, изпращане в концентрационни лагери, мобилизиране в трудови батальони. На прицел са всички българи и на първо място определяните като „слуги на окупатора“ и „ВМРО-вци- михайловисти“. В подкрепа на Прокуратурата са действали членове на Комунистическата партия на Македония /КПМ/, местните и сръбски служители на Управлението за държавна сигурност / УДБА /, които е трябвало лично да посочват кой трябва де се ликвидира, кой е за превъзпитание в концентрационен лагер и кой за затвор. Това са били принудени да направят писмено и собственоръчно всички участници на Първото заседание на АСНОМ по нареждане на офицер от УДБА, пристигнал от Белград. /За това свидетелства и Киро Глигоров в мемоарната си книга „Македония е всичко, което имаме“/. Известно е, че на разположение на Лазар Мойсов, сръбският лидер Александър Ранкович, като началник на УДБА, съгласувано с Тито и Темпо, изпраща в Скопие през май 1945 г. специална армейска част, изявила се в масовите убийства на десетки хиляди бежанци от Югославия на словенско-австрийската граница /Блейбург/, която предвождана от местни представители на УДБА, обикаля градове и села за „окончателна разправа с неприятелите на народа”. На нея са дадени пълномощия за разстрел на място при най-малка съпротива на лицата, независимо дали са военни или цивилни..

Лазар Мойсов е дал съгласието си - Темпо и Михайло Апостолски да организират разправата с бунта на офицери и войници, базирани в Скопие, Велес, Щип, Битоля и Охрид, отказващи да заминат на Сремския фронт. Става въпрос за т.нар. „Кървава коледа в Македония“. Разстреляни са от партизански формирования и групи на държавна сигурност, в някои случаи директно по улиците, не по-малко от 1000 лица, като в повечето случаи същите са заровени в колективни гробове.

Мойсов, като Председател на Върховния съд, е един от основателите на Специалния съд за защита на националната чест, който действа от април до юли 1945 година. В този период са организирани 10 съдебни процеса и произнесени над 100 смъртни присъди, главно на лица с българско самосъзнание и на малко албанци. Тези процеси са водени демонстративно и с пропагандна цел, за да бъдат осъдени тези публично известни личности- предимно представители на политическия и интелектуален елит на Вардарска Македония, които Прокуратурата не е могла да квалифицира като „слуги на окупатора” или „ванчо-михайловисти”, т.е. тези , които са определени предварително за разстрел или концлагер.

Известно е, че едновременно с Върховния съд, на територията на републиката, както и в цяла Югославия в края на 1944 и началото на 1945 година са действали и военни съдилища. Съгласно заповедта на Върховното командване, обвинените за военни престъпления са разстрелвани. Според служебни сведения военните съдилища в Югославия през 1945 г. са произнесли общо 5484 смъртни присъди, от които 4864 на цивилни лица. Броят на екзекутираните в Р Македония не се знае. Прокурорът Мойсов и ръководството на МКП са уведомявани за случващото се в Републиката по линия на армията.

За цялостната си дейност като прокурор и съдия в НР Македония Лазар Мойсов е станал доверено лице на Белград и Тито и е награждаван с най-високи държавни и партийни функции – директор на вестниците „Нова Македония“ и „Борба”, четири пъти депутат в парламентите на СР Македония и на СФР Югославия, посланик в СССР, Монголия и Австрия, Председател на 32 – та сесия на Общото събрание на ООН /1977 – 1978 /.Това обяснява защо сръбският политически връх решава след смъртта на Тито през 1980 г. именно него да наложи за първи Председател на Председателството на ЦК на СЮК. От тази най-висока позиция в партията той заповядва да се проведе акцията за пленяване на сборник „Македония - документи и материали“ от Панаира на книгата и спешно да се направи второ издание на авторската му книга „Българската работническа партия /к/ и македонският национален въпрос“ , излязла за първи път в началото на 1950 година. В тази книга той се представя като главен опонент на българската политика по македонския въпрос, служи си с груби фалшификации и обидни квалификации за България и българите. Тя изиграва същностна роля във формирането на новата историография в републиката. В нея за първи път се внедрява тезата, че науката не е в състояние да осветли историческата истина по македонския въпрос и че фактите и документите не са важни – важно е тяхното тълкуване. Този възглед е възприет и наложен след войната в историографията, в учебниците по история за ученици и студенти. Той се отстоява и днес за защита на антибългарската македонистка идеология.

Отговорът на въпроса – защо Лазар Мойсов нареди да се плени сборник „Македония – документи и материали“ е недвусмислен и ясен. Целта на акцията бе да се скрие истината за чудовищните престъпления срещу българите във Вардарска Македония след Втората световна война, с които се поставя начало на процеса на дебългаризация на Областта, истината за средствата и методите, с които се изгражда нова етническа нация на Балканите. Лазар Мойсов добре разбира, че ако се допусне и разбере тази истина в Югославия, ще се видят и неговите лични престъпления. А става въпрос за престъпления, съпоставими с тези от характера на геноцид, етническо прочистване и денационализация.

Действията на Л. Мойсов през 1980-1981 г. следва да се преценяват и през призмата на засилващите се междунационални противоречия във Федерацията, завладяването на властта в Сърбия от Слободан Милошевич с намерение за ревизия на Титовото наследство, събитията в Косово и Войводина, настъплението на националистическите сили в Хърватия и Словения. Несъмнено той се страхува от възможността за разпадане на Югославия и СР Македония да се окаже в друго, опасно за него, политическо статукво. Именно страхът от възмездие за престъпленията го принуждава да декларира публично, че свободна Република Македония не може да съществува без Югославия, че македонският народ няма нищо общо с българския, че той е дълбоко и съдбоносно свързан с останалите югославски народи и че няма такава сила, която би могла да го отдели от Югославия. Тези декларации показват стремежът му за препозициониране и демонстрация на лоялност, главно пред сръбския политически елит, за гарантиране на своето житейско и политическо бъдеще.

През посочения период /1980 – 1981 / поведение подобно на Лазар Мойсов и страх имат и други личности – верни слуги на великосръбския национализъм като Лазар Колишевски, заемащ поста Председател на Председателството на СФРЮ и генералът академик Михайло Апостолски – Председател на МАНУ, както и голяма част от политическия и интелектуален елит в Скопие, особено наследниците и близките на поръчителите и изпълнителите на престъпленията. А обикновените хора със спомените, оставили дълбоки следи в съзнанието им от случилото се след войната, следяха с тревога събитията във федерацията и републиката. Не случайно именно по това време роденият във Вардарска Македония българин Миле Неделковски /писател, известен с филма „ Подгряване на вчерашния обед“ / заяви , а след това написа: „Няма съмнение, че македонците са исторически най-изплашените хора... те са хора, от които е скрита тяхната собствена история. Бидейки престъпно заблудени от една друга история и съмнявайки се в нея, те се страхуват от историята въобще“. Разбира се Миле Неделковски не е имал предвид античната или средновековна история на българите в Македония, а най-новата история, на която той е свидетел. /БГНЕС

--------------

Любчо Трохаров, дипломат от кариерата, бивш посланик на България в редица страни от Западните Балкани. Анализът е написан специално за БГНЕС.