Лина Гергова: България няма политика за запазване на местата с историческо значение в чужбина

България няма цялостна политика за запазването на местата с историческо културно значение в чужбина. Това заяви в интервю за БГНЕС гл. ас. д-р Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика, която е част от екипа, създал изложбата „Конструиране на национално културно наследство в чужбина. Трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“ в Етнографския музей в София.

Изложбата представя в сбит и популярен вариант резултатите от 4-годишното проучване на екипа, включващ 9 членове, сред които са доц. д-р Божидар Алексиев, доц. д-р Николай Вуков, доц. д-р Стефан Дечев, гл. ас. д-р Валентин Воскресенски, гл. ас. д-р Лина Гергова, гл. ас. д-р Мариянка Борисова, гл. ас. д-р Таня Матанова, гл. ас. д-р Яна Гергова, д-р Елена Александрова, както и един ръководител – проф. д.изк. Лозанка Пейчева.

Проектът, носещ същото име като това на изложбата, е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (МОН).

„Той, за съжаление, съвпадна с пандемичните времена, но все пак успяхме, благодарение на този проект да обходим повечето места, които са свързани с паметта за българската история, за българските посещения, за българските личности, които са извън днешните предели на България“, подчерта Лина Гергова.

Тя уточни, че това са и територии, които са мислени като български, както и места, които са исторически свързани с българската история, като пространствата на Волжка и Алцекова България.

По думите ѝ биографично свързаните с българи градове на Европа са Милано, Рим, Виена, но също така и местата, които са свързани с личностите, които ние наричаме национални светци. Примери за такива личности са най-вече националните ни светци, които ние наричаме национални, но те всъщност не са българи по произход, по-скоро са свързани с българската културна история и култура на минало – Светите братя Кирил и Методий, както и техните ученици, но също и Света Петка Търновска, пограничните светци със Северна Македония и Сърбия.

Другите личности, които са откроени, са нашите български канове, които обаче никога не са били в днешната територия на България. Това са кан Котраг и кан Алцек, братята на кан Аспарух. Котраг създава Волжка България, а пък Алцек отива в Италия, където също все още имат паметта за него, подчерта гл. ас. Гергова. „Други личности, които открояваме са от Възраждането и по-новата ни история – това са Иван Вазов, който има паметници на много места, Пенчо Славейков, Добри Войников. Разбира се, Васил Левски, който е личността с най-много паметници в чужбина, посочи тя и допълни, че Апостолът на свободата има паметник в Аржентина. Според нея именно по този начин се изгражда картината за това кои са нашите герои всъщност за пред чуждите общности.

„В тази изложба сме се опитали всичките тези места да ги структурираме и да ги представим по един популярен начин, така че всички да видят резултатите от работата ни“, каза гл. ас. д-р Гергова.

Екипът от учени е изследвал предимно практиките на конструиране на това наследство – поставянето на паметни плочи, изграждането на паметници, организирането на посещения, поклонения, възпоменателни церемонии, ритуали. „Ние изследваме нещата от гледна точка на настоящето. Но, разбира се, сме събрали исторически материали не за самите места, а за тяхното изграждане като български. Можем да кажем, че това най-активно се случва след 1989 г.“, отбеляза тя.

Гл. ас. Гергова посочи, че по време на социализма се обръща внимание единствено на военните гробове от Втората световна война и на наследството от Кирил и Методий. „Но след 1989 г. вече избуяват всякакви други практики, инициирани както от държавните институции, от дипломатическите представителства, така и от политически организации в България, от образователни организации, от учени, които провеждат научни експедиции, от индивидуални пътуващи“, каза още тя.

Изложбата в Етнографския музей акцентира върху българското наследство на Балканите, върху историческите следи и цивилизационните приноси, както и върху победители и гибелта.

„Ние така сме ги разделили условно. „Българско наследство на Балканите“ – някои я наричат етническа територия, други я наричат Санстефанова или Симеонова България. Това са земите, които ние все още преживяваме като отнети от България, които по някакъв начин са дълбоко свързани с българската история и там продължаваме да поддържаме българското по един или друг начин чрез паметници или чрез посещения. Културният принос за цивилизационните следи сме нарекли местата, които са свързани с интелектуалния, артистичния принос на българи в Европа“, съобщи Гергова и уточни, че екипът от учени най-вече е работил на европейска територия.

Много български артисти, поети, писатели, музиканти, които са оставили своята следа в различни европейски градове, днес ежегодно биват почитани от българите извън пределите на България.

В последния дял – „Победи и гибел“, са събрали местата, които са свързани с българските победни битки извън днешната територия на България и хилядите загинали, които са погребани по бойните полета извън страната.

„Новото, което може да научи всеки, освен като отделни примери, като емпирия, като любопитни факти и любопитни истории, е, че България няма цялостна политика за запазването на тези места и всъщност това, което ние конструираме като образ е създадено от различни актьори, то е не само принос на държавата и държавните институции, но и на много други, най-разнообразни“, заяви гл. ас. Гергова.

Тя посочи и като пример друженията и организациите на потомците на преселените от Македония траки и Добруджа българи, които също са много активни и създават паметни места в родните места на техните предци, поддържайки по този начин паметта, че те някога са били български.

Според гл. ас. Гергова за всеки, посетил изложбата, ще е любопитно да види колко са разнопосочни тези политики, колко са различни организациите и хората, които ги изграждат и поддържат в годините.

Изложбата „Конструиране на национално културно наследство в чужбина. Трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“ в Етнографския музей ще продължи до 8 септември. Дотогава всеки, който желае, може да я посети и да се запознае по-отблизо с българското културно наследство, намиращо се в пределите на днешни Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, както и на много други места в Европа и света. /БГНЕС