По данни на Държавната избирателна комисия на Републиката Движението за свобода печели 34,54% от гласовете. На второ място се класира Словенската демократическа партия, оглавявана от министър-председателя Янез Янша, с 23,53%, а на трето място е "Нова Словения - християндемократи" на Матей Тонин с 6,85%. На четвърта позиция е Социалдемократическата партия на Таня Файон с 6,65%, а на пета позиция е Левицата с 4,38%. Другите партии не получиха необходимите 4% от гласовете, за да влязат в парламента.
Партията на Голоб получава 41 от общо 90 места в Държавното събрание (долната камара на парламента на Републиката), партията на Янша - 27 места, политическата сила на Тонин - 8, партията на Файон - 7, а Левицата - 5. Останалите два мандата са в специалните избирателни райони на италианската и унгарската национални общности, чиито титуляри се избират с обикновено мнозинство.
Движението за свобода (ДС) на Голоб, което той стартира едва през януари, използва гнева срещу режима на Янша в бившата югославска държава.
Опозицията обвини Янша, че се е опитал да подкопае демократичните институции и свободата на печата, откакто се върна на власт през 2020 г.
- "Назад към свободата" -
"Нашата цел е постигната: победа, която ще ни позволи да върнем страната към свободата", заяви Голоб пред ликуващите си поддръжници късно снощи.
"Хората искат промени и изразиха доверието си в нас като единствените, които могат да донесат тези промени", каза той по-рано чрез живо предаване от дома си, където е в изолация, след като се зарази с Covid-19.
55-годишният бивш управител на енергийна компания обеща да възстанови "нормалността", след като обяви изборите за "референдум за демокрацията".
Политическият анализатор Миха Ковач заяви, че гражданското общество и по-специално по-младите избиратели са били мобилизирани и много активни на тези избори. Анализаторите очакваха повишена избирателна активност и противопоставяне на стила на Янша.
Избирателната активност възлиза на около 70 % от 1,7 милиона избиратели - значително по-висока от 52 % на последните парламентарни избори през 2018 г.
"Вотът беше вот срещу Янша", каза Ковач. "Срещу Словения, тръгнала по унгарския път, срещу нелибералната демокрация в Словения, срещу завземането на обществената телевизия от правителството, срещу контрола над съдебната система".
Той обаче предупреди, че ДС няма опит в управлението - въпреки че би могла да си партнира с по-опитните социалдемократи (СД), които имат 6,7% от гласовете при почти всички преброени бюлетини.
"Това е като компания, която внезапно се разраства", добави Ковач. "Тя няма инфраструктура, няма ноу-хау, няма хора, които да знаят как да работят в парламентарните органи".
63-годишният Янша, почитател на американския експрезидент Доналд Тръмп, водеше кампанията си с обещания за стабилност.
"Пред новото правителство има много предизвикателства, но по време на нашия мандат ние поставихме солидна основа за мирно придвижване", каза загубилият изборите в неделя.
"Лесно е да се плащат билбордове, да имаш подкрепата на всички медии и на т.нар. гражданско общество", каза той. "Но след това идват тежката работа и предизвикателствата и там нищо от това не може да ти помогне".
Урош Есих, колумнист в един от водещите словенски ежедневници "Дело", заяви пред АФП преди изборите, че те представляват "точка на пречупване", в която се сблъскват "либерални и нелиберални политически сили" в Словения.
Възходът на Голоб започна, когато през януари той пое малка зелена партия без места в парламента и я преименува на Движение за свобода.
Той се възползва от протестите, които се развихриха след идването на власт на Янша, след като десетки хиляди хора редовно участваха в антиправителствени митинги.
"Надявам се, че ситуацията ще се промени... Очевидно е, че повечето от хората не са доволни от това правителство и от начина, по който то управлява", заяви пред АФП Сара Риглер, 21-годишна студентка по психология, в избирателна секция в столицата Любляна по-рано в неделя.
Имиджът на Янша беше накърнен от споровете с Брюксел заради действията му за спиране на финансирането на националната информационна агенция и за протакане на назначаването на прокурори в новия орган на блока за борба с корупцията.
Нахлуването на Русия в Украйна не заемаше централно място в предизборната кампания в Словения, въпреки че Янша беше сред първите чуждестранни лидери, които пътуваха в знак на солидарност до Киев на 15 март.
Янша вече е бил министър-председател в периода 2004-2008 г. и 2012-2013 г.
Само година след втория си премиерски мандат той беше принуден да подаде оставка заради корупционен скандал.
-------------------------------------------------------
Боян Кавчич, АФП