Не може страна, която има Ботев и Левски да има мизерен статут. „Ние се прекланяме пред тях, към тяхното саможертвено заколение. Те не са смятали, че ще стават някакви в бъдеща България. Те знаеха, че на европейската карта трябва да бъде поставена, или по-точно възкръснала, възстановена, възпроизведена онази държава, която беше толкова значима", отбелязва проф. Пантев. Професорът допълва, че през двете дати – на рождението и на смъртта на Апостола, ще гледаме на Левски като емблема, икона, упование, като опора. А на младите хора историкът преди години каза, че лесно се обича велико отечество, лесно се обича силно отечество, лесно се обича богато отечество, във времената на Левски не е било така. „Отечеството е като майката. Може да не е най-добрата, може да не е най-красивата, може да не е най-умната, но ние шептим с преклонение към такива като Левски една лаконична, но велика фраза: Майка и Родина една е тя", казва проф. Пантев.