Летаргията на Запада пречи на Украйна

Въпреки че предоставянето на западна подкрепа на Украйна отбеляза някои забележителни успехи, бавният темп на вземане на държавнически решения затрудни възползването от слабостите на Русия.

В съобщенията на западните правителства относно войната в Украйна се наблюдава триумфализъм. Както заяви началникът на Щаба на отбраната адмирал сър Тони Радакин пред Комисията по отбрана на Камарата на общините на Обединеното кралство, през последните 18 месеца Русия е изразходвала около половината от бойната си мощ, което е резултат от украинската храброст и постоянните доставки на оръжие от международните партньори на Украйна. Успехите на разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство в предоставянето на ранно предупреждение за намеренията на Русия, съчетани с единството и разширяването на НАТО, допринасят за усещането, че западните отбранителни институции не само правят това, което е правилно, но и го правят добре.

Този оптимистичен разказ е отчасти оправдан. Но войната в Украйна също така разкри значителни недостатъци в механизма на управление в столиците на НАТО и е жизненоважно те да бъдат отстранени, за да се гарантира готовността на Алианса за бъдещи заплахи. Най-яркият недостатък е неспособността на партньорите на Украйна да оценят времето за изпълнение на решенията и желаните ефекти от тях.

Този недостатък се оказа твърде "скъп" в настоящата офанзива на Украйна. Фактът, че Украйна ще трябва да премине в настъпление до края на 2022 г., беше признат в оценки още през април същата година. Изискванията към способностите за такива операции стават очевидни от юли, а в докладите до западните столици се изразяват ясни нужди от обучение, оборудване и подкрепа от септември. Въпреки че изискванията бяха известни и разбрани, решението за предоставяне на тази подкрепа беше взето едва през януари 2023 г., като изпълнението на тези решения все още е в ранен етап.

Ако решението за оборудване и обучение на украинските сили беше взето и изпълнено, когато му беше времето - през есента, Украйна щеше да има много по-лесна задача при отвоюване на територията си.

Забавянето между момента, в който се знаеше какво е необходимо, и момента, в който съюзниците се съгласиха да го направят, се оказа много скъпо. Безпорядъкът сред руските сили през зимата на 2022-2023 г. вследствие на хаотична мобилизация и липса на готовност за водене на зимна военна кампания ги направи уязвими в началото на 2023 г. За щастие на Украйна и нейните партньори, тази слабост беше удължена от глупостта на генерал Валерий Герасимов, който предприе необмислена серия от настъпателни операции, използвайки недостатъчно обучени войски през целия февруари, забавяйки подготовката на руската отбрана.

Решението за предоставяне на оборудване за настъпателни операции на Киев в средата на януари 2023 г. обаче означаваше, че то започна да пристига едва през февруари и март. След това украинските части имаха два месеца за обучение, за да разберат как да работят с оборудването, което е твърде кратък период. От март нататък руската отбрана в южната част на страната се превърна от зараждаща се в страховита, тъй като украинците не бяха в атака и руските сили имаха свободата и времето да подобрят укрепленията си. Поради това Украйна беше принудена да премине в настъпление, преди частите ѝ да са напълно подготвени, тъй като в противен случай задачата щеше да надхвърли възможностите на наличните сили. Ако решението за екипиране и обучение на украинските сили беше взето и изпълнено, когато през есента бяха установени необходимите условия, Украйна щеше да има много по-лесна задача.

Некомпетентността на Русия при започването на настъпателни операции през януари 2023 г. спаси съюзниците на Украйна от пълните последици от тяхната нерешителност. Украинската офанзива все пак може да успее. Но цената ѝ се повиши рязко заради летаргията на Запада. Ако това беше единичен пример, той можеше да се разглежда като следствие от сложни политически фактори. Но тази летаргия е характеристика, а не грешка. Индикатори и предупреждения, че Украйна ще бъде нападната, достигаха до западните столици от юли 2021 г., като увереността се затвърди през септември. Към декември разузнавателните общности на САЩ и Обединеното кралство бяха достатъчно уверени, за да направят заключенията си публично достояние, но едва през януари 2022 г. бяха положени сериозни усилия за оборудването Украйна, като по това време обхватът на системите, които можеха да бъдат осигурени с достатъчно оставащо време, за да се предложи обучение по тях, беше изключително малък.

Въпреки че Обединеното кралство се хвали с "доктрината за обединение" и междуправителственото сътрудничество, във войната в Украйна се наблюдава повече междуведомствена вражда, отколкото сътрудничество.

Неспособността да се разпознаят точките за вземане на решения рискува да създаде сериозни проблеми на Украйна и през 2024 г. Масовото потребление на боеприпаси от недостатъчните запаси на НАТО беше очевидно от юни 2022 г. Навсякъде оценките бяха ясни, че западните столици трябва да разширят производството на боеприпаси и ключови резервни части като цеви. Тук обаче неотложността, която се усети в министерството на отбраната, не беше призната в цялото правителство. Във Великобритания, например, макар че отбранителното ведомство има правомощията да закупува материали от международния пазар, изпращайки британски пари в чужбина и отхвърляйки предстоящия недостиг, нямаше почти никаква междуправителствена стратегия за разширяване на производството.

Лондон няма производствена база за цеви. Създаването на такава би могло да открие работни места за квалифицирани ковачи и да допринесе за изпълнението на правителствената програма за "изравняване на нивото". Но такова мислене на държавно ниво досега не е осъществено. Сега времето за отстраняване на тези недостатъци рискува да бъде по-кратко от оставащите налични запаси от боеприпаси.

Би било лесно да се обвинят политиците за тези проблеми. Те винаги искат да запазят пространството за вземане на решения. Но също така се оказва, че държавните служители са създали илюзията за избор дълго време след момента, в който трябва да се вземат критични мерки. От културна гледна точка западните правителства са прекарали десетилетия в писане на дългосрочни стратегии и управление на малки, краткосрочни кризи като терористичните атаки. Изглежда, че институционалната памет за това как да се координира оперативното ниво на войната е атрофирала. Тази болест е поправима, но само ако признаем, че има проблем, който трябва да бъде решен. /БГНЕС

-------------------------------------------

Д-р Джак Уотлинг, Кралски институт на обединените служби (RUSI)