„Още в началото, когато избухна конфликтът, с приятели решихме на помогнем и направихме една кампания. Събрахме средства от приятели, от приятели на приятели, от познати и още тогава тук помогнахме на няколко семейства в няколко центъра, които всъщност все още помагат на пристигналите бегълци и бежанци да се устроят, да намерят подслон, да намерят работа и пр.“, сподели Радков. След като той и доброволците са установили, че са им останали още от събраните пари за украинските бежанци в България, са решили да проучат как могат да помогнат и на хората, които не са напуснали Украйна. „Понаучихме къде, какво и защо. Запознах се всъщност с едни пастори от една църква, които също организираха мисия натам и заедно обединихме усилия и тръгнахме“, уточни доброволецът. Той допълни, че хуманитарната помощ, която са предоставили на пострадалите от войната, включва стандартните неща – хранителни продукти, медикаменти, санитарни материали, памперси и дезинфектанти, както и малко количество специфични дрехи. Нещо много важно, което доброволците са осигурили, е инсулин, който е основно за децата. „Това като цяло са най-често търсените помощи“, заяви Радков.
„Първоначално бяхме във Вишневец, това е в Тернополска област. След това бяхме в Житомирска област, в Киевска област“, съобщи той и допълни, че са се придвижвали основно с бусове и са посетили мисиите, където се помага на хората, които са бегълци от районите с военни действия, като там им се предоставя временен подслон, подсигуряват им хранителни продукти, така че да могат да оцелеят. „Посетихме и доста села, основно в Житомирска и в Киевска област“, каза доброволецът, като уточни, че там е имало много разрушения, хората са били подложени на обстрел и от въздуха, и от артилерията.
„Почти постоянно бяхме в движение и имахме да посетим доста места. Навсякъде бяхме посрещнати изключително топло, изключително радушно. Хората изключително много се радваха, че не са забравени, че някой се е сетил за тях, че получават помощ“, сподели впечатленията си от украинците той.
Голямо впечатление на Лазар Радков е направило също и че всички неща, които минават като помощ на границата, се описват. По думите му се дава списък какво внасяш, в различните центрове за хуманитарна помощ също се описват много подробно продуктите. „Когато се раздава, всичко се описва. Води се един такъв много подробен отчет какво е влязло, какво е получено, какво е раздадено, какво е останало, което специално на мен ми направи доста приятно впечатление. Нямаше някакъв хаос или нещо такова, знаеше се в кое село колко хора има, какво точно ще получат от помощите, които са събрани… Хората там също ни посрещнаха много радушно“, заяви той.
„Видяхме доста разрушения. На някои от местата всъщност не бяха получавали хуманитарна помощ. Хората бяха изключително благодарни, че някой изобщо се е сетил за тях. Беше много специфично всяко село, в което бяхме“, каза още доброволецът. По думите му обаче хората във всяко едно село са казвали винаги две неща – колко къщи са били разрушени и колко хора са били убити.
Хората са разказали и доста истории пред българските доброволци – как са минавали военните машини по улиците, как вечер се е стреляло директно по прозорците, които са светели, как не са можели да излизат и да си набавят лекарства и това са само част от тях. „Вечерно време все още има комендантски час, т.е. след 23 ч. навсякъде уличното осветление е загасено. Сега може би, предполагам, е много по-лек режимът в сравнение с преди, срещахме някакви хора по улиците, но хора и коли по улиците почти не се движат. В по-малки населени места се затъмняват и прозорците отвън, така че да не се вижда, че свети. Общо взето това са част от нещата, които видях“, сподели Лазар Радков.