Лазар Радков: Украинците най-много се нуждаят от вяра и надежда, че не са забравени

Хората най-много се нуждаят от вяра, от надежда, че не са забравени, че някой мисли за тях, че някой може да им подаде ръка. Това каза в интервю за БГНЕС Лазар Радков, основател на благотворителната кампания „Капачки за бъдеще“, който преди броени дни се завърна от Украйна. Той посети Украйна, за да предостави хуманитарна помощ на гражданите, останали в страната в условия на война.

„Още в началото, когато избухна конфликтът, с приятели решихме на помогнем и направихме една кампания. Събрахме средства от приятели, от приятели на приятели, от познати и още тогава тук помогнахме на няколко семейства в няколко центъра, които всъщност все още помагат на пристигналите бегълци и бежанци да се устроят, да намерят подслон, да намерят работа и пр.“, сподели Радков. След като той и доброволците са установили, че са им останали още от събраните пари за украинските бежанци в България, са решили да проучат как могат да помогнат и на хората, които не са напуснали Украйна. „Понаучихме къде, какво и защо. Запознах се всъщност с едни пастори от една църква, които също организираха мисия натам и заедно обединихме усилия и тръгнахме“, уточни доброволецът. Той допълни, че хуманитарната помощ, която са предоставили на пострадалите от войната, включва стандартните неща – хранителни продукти, медикаменти, санитарни материали, памперси и дезинфектанти, както и малко количество специфични дрехи. Нещо много важно, което доброволците са осигурили, е инсулин, който е основно за децата. „Това като цяло са най-често търсените помощи“, заяви Радков.

„Първоначално бяхме във Вишневец, това е в Тернополска област. След това бяхме в Житомирска област, в Киевска област“, съобщи той и допълни, че са се придвижвали основно с бусове и са посетили мисиите, където се помага на хората, които са бегълци от районите с военни действия, като там им се предоставя временен подслон, подсигуряват им хранителни продукти, така че да могат да оцелеят. „Посетихме и доста села, основно в Житомирска и в Киевска област“, каза доброволецът, като уточни, че там е имало много разрушения, хората са били подложени на обстрел и от въздуха, и от артилерията.

„Почти постоянно бяхме в движение и имахме да посетим доста места. Навсякъде бяхме посрещнати изключително топло, изключително радушно. Хората изключително много се радваха, че не са забравени, че някой се е сетил за тях, че получават помощ“, сподели впечатленията си от украинците той.

Голямо впечатление на Лазар Радков е направило също и че всички неща, които минават като помощ на границата, се описват. По думите му се дава списък какво внасяш, в различните центрове за хуманитарна помощ също се описват много подробно продуктите. „Когато се раздава, всичко се описва. Води се един такъв много подробен отчет какво е влязло, какво е получено, какво е раздадено, какво е останало, което специално на мен ми направи доста приятно впечатление. Нямаше някакъв хаос или нещо такова, знаеше се в кое село колко хора има, какво точно ще получат от помощите, които са събрани… Хората там също ни посрещнаха много радушно“, заяви той.

„Видяхме доста разрушения. На някои от местата всъщност не бяха получавали хуманитарна помощ. Хората бяха изключително благодарни, че някой изобщо се е сетил за тях. Беше много специфично всяко село, в което бяхме“, каза още доброволецът. По думите му обаче хората във всяко едно село са казвали винаги две неща – колко къщи са били разрушени и колко хора са били убити.

Хората са разказали и доста истории пред българските доброволци – как са минавали военните машини по улиците, как вечер се е стреляло директно по прозорците, които са светели, как не са можели да излизат и да си набавят лекарства и това са само част от тях. „Вечерно време все още има комендантски час, т.е. след 23 ч. навсякъде уличното осветление е загасено. Сега може би, предполагам, е много по-лек режимът в сравнение с преди, срещахме някакви хора по улиците, но хора и коли по улиците почти не се движат. В по-малки населени места се затъмняват и прозорците отвън, така че да не се вижда, че свети. Общо взето това са част от нещата, които видях“, сподели Лазар Радков.

„Хората най-много се нуждаят от вяра, от надежда, че не са забравени, че някой мисли за тях, че някой може да им подаде ръка. Разбира се, и от хранителни продукти и медикаменти, защото без хранителни продукти, както се казва, надежда, надежда, ама все нещо трябва човек да сложи в стомаха“, категоричен е той. Все още в различни части от страната населението има подобни нужди, защото както посочи и Радков, това все пак е страна, в която се водят активно военни действия, милиони хора вече са избягали и икономиката няма как да работи нормално.

Основателят на „Капачки за бъдеще“ заяви, че откакто е видял с очите си изстрадалите украинци и разрушенията, все по-често благодари, че и той, и българското население не сме се докосвали до война на наша територия. „Няма как да не ти повлияе, когато видиш болката на хората, когато видиш разрушените къщи в селата“, сподели той.

Радков обясни, че е видял разтопени стъклени буркани със зимнина, които оприличи като на разтопени със запалка пластмасови бутилки. „Стъклото се топи при 1500 градуса, т.е. то е било изложено най-вероятно на 2000 градуса и нагоре. Сега военните могат да кажат кои боеприпаси произвеждат такава висока температура. Видях блокове от четири входа – първият е там, вторият е там, третият липсва, четвъртият е там, т.е. ударени и срутени са напълно от въздушни удари, ракети и т.н. Хора са живели там и ти си даваш сметка за тези неща и си казваш: „Живееш си, спиш си и някоя сутрин изчезваш, просто изчезваш“, сподели той провокираните в съзнанието му размишления след видяното. Според него няма как всичко това, включително и гледката на унищожените танкове и БТР-и, да не ти повлияе, защото те те карат да си дадеш сметка колко крехко нещо е човешкият живот. „Така всички тези неща много те карат да се замислиш и да си благодарен за всичко това, което имаш. Поне такива чувства се породиха у мен“, сподели още Лазар Радков. /БГНЕС