Лахти с приз "Зелена столица на Европа 2021"

Лахти, деветият по големина град на Финландия със скромно население от едва 120 000 души, се превърна в „Зелената столица на Европа 2021“. Брюксел присъжда тази почетна титла и 350 хиляди евро на градове с водещи екологични показатели, съобщава „Евронюз“.

Само за четири години този град може да бъде неутрален на въглерод. За сравнение: Финландия планира да постигне тази цел през 2035 г., а ЕС през 2050 г.

Какво може да научи останалият свят от Лахти? Ето шест инициативи, които могат да помогнат на други градове.

"Екологични бавачки" за деца

В Лахти децата се учат да се грижат за планетата от много малка възраст. За това понякога в детските градини и училищата се призовават така наречените „детегледачки на околната среда“.

Възрастните доброволци учат децата на необходимостта да се грижат за планетата, ходят с тях, за да наблюдават птици, да строят приюти в гората, да изучават растения или риби.

Тази инициатива е стартирана от жителка на града Хелена Юутилайнен, баба на четири деца и активна природозащитничка. „Забелязах, че внуците ми поглъщат знания като гъба; те познават сортовете цветя и риби и дори помнят латинските имена“, казва тя пред „Евронюз“.

Ема Марямяки, преподавател по околна среда в Лахти, намира работата на Юутилайнен и други активисти за прекрасна. „Трябва да подготвим гражданите на бъдещето за устойчив начин на живот“, каза тя.

Насладете се на популярността на местните звезди

„Пеликаните от Лахти“ искат да се превърнат в първия отбор по хокей с нула въглерод в света. Техният стадион е охладен с възобновяема енергия. Клубът се отказа и от въздушния транспорт по време на гостувания.

За да играят, например, в Оулу, разположен на 500 км на север, те трябва да стигнат там за почти един ден с автобус, работещ на екологично гориво. Но това не спира момчетата.

„Трябва да гледаме на това само от положителната страна“, казва Джеси Пуйко, ръководител на комуникациите в клуба, отбелязвайки, че играчите са щастливи да вземат участие в инициативата, когато тя започна през 2019 г. „Пътуването с автобус означава, че прекарвате повече време със съотборниците си“, добави той.

Хокеят на лед е изключително популярен във Финландия, така че когато играчите решат да станат неутрални спрямо въглерода, това засяга цялото общество. "Основната идея е да дадем пример. Можем да окажем голямо влияние върху феновете на хокея, други играчи и обществото като цяло." Според него зелената инициатива е привлякла нови фенове в този спорт.

Симфоничният оркестър на Лахти се опитва да стане неутрален на въглерод в продължение на шест години. Например, администрацията намалява печатането на нотни листове и засажда дървета.

Засега нито „Пеликаните“, нито симфоничният оркестър са напълно въглеродно независими. И двата екипа осъществяват плановете си в партньорство с изследователи от Технологичния университет в Лапеенранта-Лахти, за да гарантират, че намаляването на емисиите е в съответствие с най-новите научни съвети.

Насърчаване на гражданите да се грижат за планетата

Намалете въглеродния си отпечатък за награди: Ето как работи приложението CitiCAP, което генерира голям интерес в други градове във Финландия и в чужбина.

Приложението ви задава няколко въпроса: колко деца имате, колко време трябва да работите и т.н., и изчислява вашия личен „бюджет“ на CO2. През седмицата приложението разпознава дали се разхождате или карате велосипед, кола, автобус или друго транспортно средство и изчислява резултатите.

„Ако успеете да спазите бюджета, получавате виртуални евро, които можете да похарчите за билети до басейна, автобуса или да закупите комплект за ремонт на велосипед“, обяснява ръководителя на проекта Анна Хютунен от Лахти.

Приложението, финансирано от ЕС, работеше от юни до декември миналата година. Анализът на резултатите показа, че то успешно мотивира хората да преминат на велосипед, автобус или пеша, вместо да шофират.

Схемата за възнаграждение вече е задържана, но градът обмисля да възобнови проекта. Хютунен се надява, че в бъдеще ще бъде разработена по-пълна версия на приложението: „В първата версия е взето предвид само транспорта. Би било интересно да се измери въглеродният отпечатък на други аспекти от живота, като храната".

Целта на приложението е преди всичко да образова и информира и да предостави на гражданите инструмент за предприемане на действия за опазване на климата в личен план, каза Хютунен, като същевременно подчерта, че компаниите и правителствата трябва да се занимават повече с ограничаването на емисиите, а не с отделните лица ...

Въпреки това обхватът на личната търговия с въглерод е широк, добави тя. „Техники като тези, използвани в Лахти, могат например, да формират основата за персонализирани схеми за данъчно облагане на въглерода в бъдеще“, каза тя.

Възползвайте се от иновациите за устойчивост

Мисленето по устойчив начин не е полезно само за климата и околната среда. Това също може да помогне на бизнеса да процъфтява, както видяха членовете на клъстера за зърнени храни „Päijät Häme“ в региона Лахти.

Клъстерът е обширна мрежа от зърнени компании по цялата верига на производство - от ферма до търговия на дребно. Повече от 3000 души са заети в клъстера във ферми, мелници и пивоварни, както и в производството на хранителни продукти като хляб и бира.

Като си сътрудничат с местни изследователи, компаниите търсят най-новите зелени иновации и решения в кръговата икономика. „Заедно можем да развием полезни взаимодействия и да участваме в проекти, които всяка компания не би могла да осъществи самостоятелно“, казва Ярко Аррадоки, председател на зърнения клъстер.

Конкретен резултат беше изграждането на завод за производство на биоетанол „Etanolix“, базиран на сътрудничество между финландската енергийна компания St1 и компанията за напитки Hartwall в Лахти. От 2010 г. заводът произвежда биогорива за превозни средства от хранителни отпадъци от „Hartwall“ и други местни зърнени предприятия като пекарни, мелници и пивоварни. Оттогава St1 изнася идеята и изгражда подобни фабрики в Швеция и Тайланд.

По-рано този месец „ Fazer“, един от най-големите играчи във финландската хранителна индустрия, представи най-новата си иновация: торба за хляб, направена с 25% овесени люспи. „Чрез зърнения клъстер „Fazer“ подобри контрола на качеството на зърнената верига и разработи нови странични продукти“, каза Аррадоки, който е и управляващ директор на „Fazer Mills Finland“.

Компаниите за зърнени клъстери са инвестирали стотици милиони евро в нови начинания в региона. Освен това „Fazer“ разширява своята мелница за овес в Лахти. По-късно тази година до него ще отвори чисто нов завод за ксилитол.

Единствен в света ще произвежда подсладител от овесени люспи, страничен продукт от близката мелница. Централата ще получава електроенергия за своите дейности от биотоплителна централа, разположена на нейна територия.

През лятото пристанището на езерото Весиярви в Лахти е популярна дестинация за почивка на местните жители. Още през 70-те години тук са стояли замърсяващи фабрики. „Езерото беше напълно неподходящо за каквато и да е употреба, било то плуване, риболов или дори плаване“, казва Хейки Макинен, програмен директор на фондация „Vesijärvi Lake“.

Фондацията работи с различни държавни институции и компании за подобряване на качеството на водата в езерото.

„Ако се разхождате из пристанището през 70-те години, ще видите езеро, изпълнено не само със синьо-зелени водорасли, но и плаващи изпражнения, презервативи и други отломки“, каза Мекинен и добави, че оттогава задача номер едно е качеството на езерото да се подобри значително. Сега пенливата вода ви кани да плувате и да ядете висококачествена риба.

Както в много други водни басейни по света, концентрацията на хранителни вещества в утайките на това езеро от 100 km² е твърде висока. Хранителните вещества, натрупани от края на 19 век, продължават да насърчават растежа на водораслите и да нарушават екосистемата.

Възстановяването на езерото Весиярви е едно от първите по рода си и оттогава се превърна в модел за други подобни проекти във Финландия и в чужбина.

Първоначално ръководителите на проекти успяват да минимизират замърсяването от градските отпадъчни води, промишлеността и полетата по крайбрежието. Тогава еколозите прибягват до биоманипулация на екосистемата, увеличавайки улова на дребни риби чрез отглеждане на хищници.

Мекинен обяснява, че големите риби ядат малки риби, които от своя страна се хранят със зоопланктон. По-малкото дребни риби означава, че зоопланктонът ще яде повече водорасли, като по този начин възстановява хранителната верига и екосистемата.

Целта на фондацията за възстановяване на езерото до състоянието му от края на 1800 г. все още не е постигната, но усилията за почистване на езерото се отплащат. „По отношение на количеството хранителни вещества, освободени от утайките, сегашното състояние на езерото Весиярви може да бъде сравнено с 20-те години на миналия век“, каза Мекинен.

Инвестиции в най-доброто

През 2019 г. в Лахти стартира новата био-инсталация Kymijärvi III. Благодарение на тази централа, която произвежда 100% възобновяема енергия, общинският доставчик на енергия „Lahti Energia“ успява да затвори старата централа което означава край на използването на въглищна енергия.

Новият завод изгаря сертифицирана биомаса, състояща се главно от дървесни стърготини от горски отпадъци и горски странични продукти. Заедно новата станция и станцията Kymijärvi II, която е пионер в газификацията на отпадъци в енергия през 2012 г., осигуряват електричество и централно отопление на повечето от 120 000 жители на Лахти.

Този преход е един от крайъгълните камъни в стремежа на Лахти да стане въглеродно неутрален само за четири години. Според директора на производството Еса Тепонен това ще намали емисиите на въглероден диоксид в града с 600 хиляди тона годишно, което съответства на намаление с повече от 70%.

Той обяснява, че съвременните технологии позволяват рециклиране на влагата от горивото чрез кондензиране на димните газове и пречистване на кондензата за обработка на вода. „Нашият водещ принцип е винаги да използваме най-добрата налична технология, с фокус върху енергийната ефективност и устойчивостта“, каза Тепонен.

„Разбира се, бихме могли да намерим по-евтино решение чрез изгаряне на изкопаеми горива като природен газ, но това е екологична инвестиция и си заслужава“, добави той. / БГНЕС