Кризата в Израел - битка за идентичността на страната

Докато пламъците обхващат топящите се гуми на главната магистрала в Тел Авив, лекарите напускат болниците, а главното летище в Израел е затворено, Бенямин Нетаняху кара страната да чака.

Безпрецедентни протести и стачки обхванаха Израел в понеделник - кулминацията на месеци на несъгласие с плановете на правителството да отнеме властта на израелските съдии.

Сега, когато страната е в криза, всички страни очакваха премиерът да действа.

Когато той най-накрая се появи по националната телевизия - като постигна максимален ефект с обръщение на живо в началото на вечерните новини в 20:00 ч. - той започна с оприличаване на позицията си с историята за цар Соломон.

Точно както библейският монарх е трябвало да прецени коя от двете съперничещи си жени е истинската любяща майка на бебето, така и той е взел своето решение, когато става въпрос за двете страни, оспорващи неговите реформи.

Той обяви, че спира съдебните промени до следващата сесия на парламента и ще "протегне ръка" за "компромис" и "диалог" с парламентарните опоненти.

Изглежда, че това изявление е достатъчно, за да отдръпне временно кризата от ръба на пропастта и да даде на официалната опозиция възможност да заяви, че ще удържи на думата му за компромис в преговорите.

То също така разцепи огромното движение, което водеше кампания срещу реформите - по-големите опозиционни партии в парламента посрещнаха решението му предпазливо, докато лидерите на уличните демонстрации го осъдиха като временно замразяване, за да "обгазят" критиците. Те обещаха да продължат с протестите.

Но много по-големите проблеми, които стоят в основата на тази криза - израелските евреи, които са горчиво разделени по отношение на ролята на религията и държавата, опасната крехкост на контрола върху държавната власт и пълната липса на политически хоризонти за общо бъдеще с палестинците - остават напълно нерешени и само се изострят.

Нетаняху продължи с метафората си - както една майка не желаела да види как цар Соломон разрязва бебето на две, така и той не желаел, каза той, да разделя страната.

Много от критиците му обаче казват, че всъщност той е имал месеци, за да отслаби или спре оспорваните реформи, които е започнал. Те го обвиняват, че първо е оставил страната да стигне до точката на кипене.

За него думите му носеха ясен подтекст - малцинството сред опонентите му е виновно за кризата; те са готови да разрежат бебето наполовина. Той каза, че е там, за да действа отговорно. "Не съм готов да разполовя нацията на две", каза той.

Това сякаш имаше за цел да привлече най-много внимание към разделителните линии, като същевременно придаде на Нетаняху вид на единствения, който може да спаси страната от самата нея.

Протестите се засилиха, след като в края на миналата година г-н Нетаняху дойде на власт, оглавявайки най-дясното, националистическо правителство в историята на Израел и обещавайки да ограничи правомощията на съдебната власт. Той създаде алианс от крайно десни партии, за да получи необходимия брой гласове в коалицията за завръщането си на власт, и все повече разчита на тях в тази криза.

Промените в съдебната система щяха да дадат на правителството пълен контрол върху комисията, която назначава съдиите, и в крайна сметка щяха да лишат Върховния съд от ключови правомощия да отменя законодателство, което според него е противоконституционно.

Те предизвикаха един от най-големите политически и социални спорове в съвременната история на Израел, който до голяма степен се основаваше на опасенията на опонентите му, че неговото правителство на крайно религиозни и крайно десни хора ускорява процеса на приближаване на страната към теократично управление.

Други изтъкнаха, че промените в крайна сметка биха могли да помогнат на Нетаняху да се предпази от процеса за корупция - обвинение, което той отхвърля.

Поддръжниците на плановете заявиха, че те ще спрат "прекомерната власт" на съдиите, които те многократно са обвинявали, че действат политически срещу интересите на националистическата им програма, която според тях се подкрепя от мнозинството израелци.

Но опозицията разшири влиянието си в редиците на военните резервисти, което накара ръководителите на службите за сигурност да предупредят г-н Нетаняху, че несъгласието засяга оперативния капацитет на Израелските сили за отбрана (IDF).

Това накара министъра на отбраната Галант публично да призове за спиране на реформите. След това г-н Нетаняху го уволни, с което предизвика кризата в понеделник.

Голяма част от забавянето на изказването на Нетаняху в понеделник се дължи на това, че той преговаряше с крайнодесните министри от своята коалиция, определяйки цената, която ще платят за съгласието си да спрат реформите.

Това стана ясно в понеделник вечерта, когато крайно десният министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир от партията "Отма Йехудит" (Еврейска сила) заяви, че сега ще продължи с плановете си за "национална гвардия", очевидно финансирана с част от многомилиарден бюджет.

Това ще бъдат въоръжени сили, които ще могат да бъдат разгръщани и ще се подчиняват пряко на него, и за които той вече е говорил, че са предназначени за потушаване на проблеми в "смесените" еврейско-арабски градове или в районите с висока престъпност сред палестинските граждани на Израел.

Неговите опоненти - и дори част от израелската полиция - виждат в нея частна милиция. Берти Охион, бивш ръководител на полицейските операции, заяви във вторник, че подобни сили ще създадат "хаос", тъй като в един и същи район ще действат два органа за сигурност.

Политическият произход на Бен-Гвир е сред последователите на насилствено еврейско супремачистко движение, което е забранено в израелския парламент. Той има предишни присъди за расизъм, антипалестинско подстрекателство и подкрепа на терористична група.

Собствените му поддръжници се събраха пред израелския парламент в понеделник вечерта, а по-късно крайно десни групи бяха заснети да нападат палестински минувачи.

Междувременно палестинците в окупирания Западен бряг смятат, че израелските заселници се чувстват по-окуражени от всякога от присъствието на техните ултранационалистически партии в израелското правителство - атмосфера, която спомага за неотдавнашното нарастване на нападенията на заселниците.

В понеделник, когато политическата криза в Йерусалим се засили, шестима палестинци бяха ранени при нападение срещу домове и превозни средства в град Хавара на Западния бряг.

Миналия месец градът беше сцена на многочасово буйство на въоръжени заселници, при което загина един човек, а стотици бяха ранени, след като палестински стрелец застреля двама израелци.

По-късно крайно десният министър на финансите на Израел Смотрич призова градът да бъде "изтрит от лицето на земята". По това време жители разказаха пред Би Би Си, че израелските сили за сигурност са стояли настрана, като някои от тях са стреляли с шокови гранати и сълзотворен газ по жертвите на нападението, защитавайки заселниците.

Някои израелски антиправителствени протестиращи противопоставиха употребата на сила от страна на полицията срещу тях на липсата на действия срещу заселниците на Западния бряг. "Къде бяхте в Хавара?" - скандираха те по адрес на силите за сигурност в Тел Авив.

Основните опозиционни групи обявиха този изблик на предимно либерални, светски настроени израелци за истинска демонстрация на ционизъм, патриотизъм и демокрация.

На демонстрациите се вееха израелски знамена. Лидерът на опозицията Яир Лапид започна да говори за религиозната и крайнодясната коалиция на г-н Нетаняху като за "антиционистка" и опасна заплаха за националната сигурност. Вече е ясно: това е битка за идентичността на държавата.

Без подробна времева рамка, придружаваща обещанието на г-н Нетаняху да замрази реформите или за налагащите се спешни и очевидни преговори, речта му в понеделник бележи само прекратяване на огъня. Боевете ще се възобновят.

----------------------------------------------------------

Том Бийтман, Би Би Си