Критици на Вучич бяха атакувани със шпионски софтуер от военен клас

Критици на националистическото правителство на Сърбия, които са документирали широко разпространената корупция в страната, са били атакувани с шпионски софтуер от военен клас по-рано тази година, сочат нови данни на изследователи в областта на сигурността, предаде "Гардиън".


Опитът за хакване на двама сръбски продемократични активисти, чието име не се съобщава, за да се защити сигурността им, в крайна сметка не е бил успешен, тъй като айфоните на двамата са били актуализирани с най-новия софтуер за iOS, който според изследователите е предпазвал устройствата от проникване.

Лицата първо са били предупредени за опита за хакване от Apple, която е изпратила на двамата предупреждение, че може да са станали мишена на държавно спонсориран участник. По-късно предупреждението беше потвърдено след разследвания на изследователи от Access Now, фондация Share в Сърбия, Citizen Lab в Munk School към Университета в Торонто и Amnesty International.

Констатациите идват само няколко месеца след като изследователите разкриха, че руски журналисти, които критикуват Владимир Путин и живеят в Европейския съюз, също са били обект на шпионски софтуер. Съветът на Европа и

Наталия Крапива, юридически съветник по въпросите на технологиите в Access Now, заяви: "Тези констатации са изключително тревожни за върховенството на закона и демокрацията в Сърбия. Неконтролираното използване на търговски шпионски софтуер е отрова не само за правата на човека, но и за сигурността и демократичните институции във всяка страна."

Изследователите са установили, че сръбските граждани са били обект на атаки с разлика от около минута един от друг на 16 август 2023 г. или около тази дата. Access Now и Citizen Lab откриха следи от опита за атака, която се е опитвала да се възползва от възможна уязвимост в приложението HomeKit на iPhone.

Изследователите заявиха, че тактиката е "съвместима" с тези, използвани преди това от израелската компания NSO Group, която продава едно от най-сложните кибернетични оръжия в света, известно като Pegasus.

Изследователите по сръбския случай не са могли да потвърдят категорично какъв вид шпионски софтуер е бил използван, тъй като наличните криминалистични показатели са ограничени.

"Засега не приписваме тези атаки на конкретен оператор, но отбелязваме, че в продължение на десет години разследвания на Citizen Lab са установили, че Сърбия е редовен клиент на наемнически шпионски софтуер и други търговски технологии за наблюдение", заяви Джон Скот-Рейлтън, старши изследовател в Citizen Lab.

Макар че изследователите не могат да свържат окончателно опитите за атаки в Сърбия с конкретен шпионски софтуер, опитите за хакерски атаки вероятно ще подновят фокуса върху предишни констатации, свързани с тайно събиране на данни и наблюдение от страна на сръбската Агенция за информация в областта на сигурността (BIA). Последният директор на БИА беше Александър Вулин, който през юли 2023 г. беше включен в списък със санкции от Министерството на финансите на САЩ заради подкрепата му за Москва и използването на "политическите му позиции за създаване на подкрепа за злонамерените дейности на Русия" и за подклаждане на нестабилност в Сърбия. Вулин подаде оставка от поста си на 3 ноември.

Една от предполагаемите жертви на опита за хакерска атака описва работата си като насочена към критикуване на "автократичния режим" в Сърбия и "широко разпространената корупция" в страната, както и към проруската външна политика на сегашното правителство, което не е съгласувано с ЕС по въпроси като санкциите срещу Москва.

Според лицето опитът за хакерска атака вероятно е бил опит за сплашване или дискредитиране на работата му, "за да се намери нещо компрометиращо срещу мен".

И двете лица, които са били обект на атаката, смятат, че опитът за хакване може да е бил свързан и с призиви за официално разследване на действията на правителството във връзка с масовата стрелба, при която миналото лято загинаха 17 души, включително деца.

След стрелбата избухнаха масови демонстрации, на които протестиращите осъдиха популисткия президент Александър Вучич, обвиняван за създаването на разделение в страната, което според някои е довело до масовата стрелба. /БГНЕС